1215 язовира без стопанин заради липсващи документи
Държавата отказва да стопанисва заради липсващи документи близо половината от язовирите, които общините не могат да поддържат. Към края на миналата година от Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ (ДП УСЯ) са издадени 132 заповеди за приемане и 1215 заповеди за отказ на общинските язовири, показват данни на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).
На последното за 2019 г. заседание Управителният съвет на организацията на кметовете е разгледала текущото състояние на процеса по прехвърляне собствеността на общинските язовири на държавата. Такава възможност бе дадена от законодателя преди две години, тъй като общините нямат ресурс да я поддържат в нормално експлоатационно състояние. Държавата задели 500 млн. лв. в свое дружество, за да започне да ремонтира най-критичните язовири. До министъра на икономиката са подадени заявления за прехвърляне на язовири от 119 общини за общо 2734 броя язовира. Отговорността за стопанисване и управление на язовирите е сложно разпределена между държавни структури, предприятия, министерства и общини. Прави впечатление големият брой откази, както и липсата на информация за хода на процедурата при голяма част от заявените за прехвърляне язовири, коментира пред „Монитор“ Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).
Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) изтъква констатирани от нейните експерти проблеми, сред които са разминавания в акта за собственост с отразените граници в картата на възстановената собственост и в кадастралната карта, несъответстващо на акта за собственост на язовира вписване в кадастралната карта на начина за трайно ползване на обекта (напр. ниви, гори и др.), наличие на съсобственици на земята по кадастралната карта, непълно отразяване в кадастралната карта на територията на всички съоръжения на язовира или стената и т.н.
Припомняме, че с решение на Народното събрание бяха приети промени в Закона за водите и се създаде ДП УСЯ. На държавното дружество бяха възложени извършването на комплексно управление на язовирите – публична и частна държавна собственост, както и за финансиране на тези дейности се осигуряват средства основно от държавния бюджет. Реално предприятието започна да функционира в края на юли 2019 г. За ресурсно осигуряване на дейността му с постановление на МС от 15 август 2019 г. от държавния бюджет беше извършен трансфер в размер на 12,1 млн. лв. След предприемане на изменението в Закона за водите от изпълнителите на местната власт започнаха действия по уточняване на статута и промяна на собствеността на язовирите
Този процес продължава и до момента, обясни в края на миналата година пред депутатите икономическият министър Емил Караниколов. Работата на ДП УСЯ е под негово наблюдение.
С две решения на МС, от 13 юни и от 4 октомври 2018 г., Министерският съвет одобри списък от 418 язовира, нуждаещи се от спешен ремонт.
В изпълнение на Закона за водите с първото решение Министерският съвет определи Държавна консолидационна компания (ДКК) като търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, което да възлага ремонта и реконструкцията на посочените 418 язовира. Възложено е на ДКК да извърши съответните дейности. По този начин се осигури възможността да се предприемат спешни действия и да се провери техническото и експлоатационното състояние и съответно отговаря ли на нормативните изисквания по отношение на язовирите. Осигуряването на средства за реализирането на тази дейност беше извършено от държавата под формата на непарична вноска в размер на 500 млн. лв. от капитала на компанията
Към края на миналата година от тези 418 язовира са възложени 182 обекта от тях. Тук става въпрос за паспортизация, намиране на документи и съставяне на документи, което се извършва от Държавната консолидационна компания.
Според НСОРБ друг проблем е прилагането на измененията в закона от 2018 г., касаещи класифицирането на язовирите. Чрез класифицирането на „големи“ и „малки“, на „потенциално опасни“ и с „ниска степен на опасност“, за последните следваше да отпаднат тежките изисквания по поддръжката им и те да излязат извън обхвата на контрол от ДАМТН. Това все още не се е случило. В резултат тежките изисквания за малките и безопасни язовири са все още в сила и ДАМТН продължават да налагат актове на кметовете на общини и за тях.
Проверяват водните басейни със стени до 15 м
По програмата на правителството се проверяват малки язовири с височина на стените 10-15 м, каза за „Монитор“. проф. д-р Стефчо Боянов Стойнев, ръководител катедра в МГУ „Св. Иван Рилски“.
„Те нямат отношение към битовото водоснабдяване. Значителна тях от тях навремето са били общински. Най-често се използват за напояване и за регулиране на оттока на реките“, уточни той.
„Правят се детайлни анализи на състоянието на всяко едно съоръжение. Въз основа на резултатите от тях при необходимост се прави проект за ремонт. Например, когато една язовирна стена не е в добро състояние, се предлагат мерки за гарантиране на нейната устойчивост при високи вълни. Ремонтират се и преливниците и изпускателите, за да може да се регулира оттокът при необходимост. През миналата година са проверени над 40 язовира, които бяха определени като най-опасни и на част от тях са започнали и ремонтните работи. Тази година изпълнението на програмата вероятно ще продължи“, допълни професорът.
Според него това са дългосрочни проекти за поддръжка на водоемите и не могат да бъдат изпълнени за една година.
