„Проблеми с топлопадаването могат да доведат до много сериозни политически сътресения, така че не смятам, че има някаква директна заплаха или проблем. В крайна сметка обаче, ако се продължава така, рано или късно ще се стигне и до тази драма, т.е. няма да може да се плащат задълженията или те ще трябва да се разрешават на светло пред гражданите, т.е. ще трябва да се покрият чрез данъците“, заяви пред БНР Руслан Стефанов – директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, в коментар след оставката на изпълнителния директор на „Топлофикация“ – София Кремен Георгиев.
„Причината, заради която „Топлофикация“ – София продължава да бъде губеща въпреки смяната на много директори, е небалансираната енергийна политика като цяло в страна. Тъй като електроенергията продължава да бъде субсидирана, много хора избират именно този тип енергия. От друга страна България като заложник на единствения си газов доставчик „Газпром“, продължава да плаща едни от най-високите цени в ЕС. Това са обективните причини, поради които софиянци, които са клиенти на „Топлофикация“, не могат да изплатят тези дългове“, коментира Стефанов.
Той посочи от друга страна лошото управление на самата „Топлофикация“ – София: „Липсва професионален мениджмънт, липсва ръководство, което да сподели визия и ясна идея за това къде стои „Топлофикация“ в енергийната стратегия на страната, кое ѝ пречи, за да получи съответните показатели. Търси се по-скоро оцеляване и управление на дружеството на парче. Липсата на стратегия за управление на персонала в тези предприятия води до проблеми с тяхното управление“.
Икономистът припомни за идеите за назначаване на професионален мениджър и други възможности, но това не се случва: „Основните неща по медиите са това на кой човек е някой или друг управляващ „Топлофикация“. Търси се политическият мотив зад това държавно предприятие“.
Според него докато това е така и докато съществуват обективните причини, който и да управлява, няма да има промяна.
Кметът и Столичният общински съвет нямат ясна идея за това как да управляват това предприятие, смята Руслан Стефанов и добави, че ако това се промени, дружеството има някакъв шанс да бъде оздравено.
„В противен случай ще гледаме от време на време спасявания, които ще се оказват временни и съответно след това ще трябва държавата или общината под различни форми да спасява или да променя дружеството, а междувременно то ще продължава да ерозира“, каза той.
Руслан Стефанов е песимист за евентуален външен инвеститор, който да оздрави дружеството: „Инвеститор – добър, международно признат, с опит в управлението и който да даде по-добра услуга, трудно би дошъл. Опитът ни с ЕРП-тата и с водоснабдителните дружества е достатъчно горчив“.
