Подал сигнал, пълен с лъжи, за да се изкара жертва и да духне зад граница
Разградският бос очевидно не притежава особено въображение, защото матрицата му на действие и този път е същата. Преди дни отново е подал сигнал, че му готвели покушение, неподплатен с каквито и да било доказателства. Но този път целите, които преследва, са две – освен от борчовете на фирмите си, които според търговските регистри отново лавинообразно се увеличават, той се пробва да избяга и от нарастващия брой дела срещу него. Към момента Прокопиев вече е подсъдим по едно – аферата „ЕВН“, и обвиняем по друго – за укриване на концесионни такси и пране на пари, по което предстои съвсем скоро също да бъде предаден на съд. На фона на тези дела обаче Прокопиев няма наложена забрана за излизане от страната – т.е., ако наистина е решил отново да бяга зад граница, без проблем ще го направи.
Проверка на Агенция Монитор, чиято цел е да бъде изяснена мистерията около сигнала, показва, че ситуацията е абсолютно идентична с тази през 2010 г. Тогава разградският бос разпръсна из столицата слуха, че е поръчан за отстрел не от кого да е, а от настоящия си партньор в задкулисните игри – банкера беглец Цветан Василев.
Официален сигнал до разследващите институции за заплахите не е подаден, но Прокопиев полага сериозни политически и медийни усилия „да разлае кучетата“, преди да духне към Сингапур с мотива, че се страхувал за живота си. Търси помощ, изкарвайки се жертва, от представители на няколко чужди посолства у нас, а също и от Бойко Борисов (бел.р., тогава министър-председател първи мандат), за което самият премиер разказва в телевизионно интервю няколко години по-късно. Какво гласи т.нар. сигнал тогава? Че животът на разградския бос бил застрашен заради „свободата на словото“ в изданията на групата му „Икономедиа“, които към онзи момент пишат срещу Цветан Василев.
Всъщност истинската причина за скоропостижното емигрантство на Прокопиев към Сингапур са не въпросните статии, а натрупани дългове за над 400 млн. лв, заради които залага дори редакционната политика на изданията си. Безпрецедентно в световен мащаб действие на издател, доказващо, че за Прокопиев „свободата на словото“ е смокинов лист за имиджова употреба, а журналистиката – чист бизнес. Показателен факт е също, че се връща в страната, докато Цветан Василев все още не е избягал, продължава да е начело на КТБ, а аферата със самата банка ще избухне над година по-късно. За сметка на това завръщането на разградския олигарх съвпада с момента, в който продава „Каолин“, а с парите от сделката изплаща голяма част от борчовете си.
Новият сигнал, че животът му уж бил застрашен, се появява в сходна ситуация. Приликите са натрапчиви, начинът на действие – същият. Според медийни публикации преди дни подсъдимият за аферата „ЕВН“ бос се ожалил, че бил „поръчан“ от известни хора в ДПС, като покушението срещу него трябвало да бъде извършено от Алексей Петров и Христо Ковачки. Проверката показва, че като причини отново са посочени статии срещу тях във флагмана на машината за фалшиви новини, сформирана около изданията на „Икономедиа“ – „Капитал“, но този път имиджовата аргументация, посочена от Прокопиев, е не „свобода на словото“, а „евроатлантически ценности“. Доказателства и факти няма, самият сигнал прилича на сбор от фалшиви новини и научна фантастика, а както и през 2010 г. е подаден не до разследващите, а първо към външни лица, откъдето е получен в правоохранителните и правоприлагащите органи у нас. Специализираната прокуратура е образувала предварителна проверка по него. Потърсени за коментар обаче разследващите отказват подробности с мотива, че в момента „информацията, посочена в сигнала, се проверява“.
Настоящите заплахи към Прокопиев, посочени в звучащия сюрреалистично донос, както го определят хора, запознати с него, били както за физическото му ликвидиране, така и търговски. Сред мишените била и компанията му, която в момента се занимава с отдаване на електрически автомобили под наем в столицата. Инвестицията е един от последните спасителни финансови пояси на Прокопиев, след като стана ясно, че държавата му запорира 200 млн. лв. заради аферата с приватизацията на „Каолин“ и последващата продажба на предприятието.
През 2017 г. Прокопиев задейства няколко бизнес начинания в опит да си осигури бъдещи финансови потоци, с които да продължи да поддържа кръга за политико-икономически натиск „Капитал“. Сред тях са завод за биткойни в Благоевградско и компанията за електромобили под наем. Основни акционери в Spark са латвийската компания “Райд шеър” и българската “еМобилити интернешънъл”. Във втората участва “Алфа финанс холдинг” с основен акционер Иво Прокопиев.
Проектът със сините коли е любимо отроче на разградския олигарх, който без грам скрупули смесва издателската си дейност с търговската, като ги рекламира на де що има събития, на които присъстват чужденци – не само на бизнес форуми, но дори на журналистически конференции. Очевидно обаче проектът на Прокопиев не е особено успешен, защото в последните публикувани финансови отчети на БГ дружеството се вижда, че то генерира по половин милион лева годишна загуба. Така, ако през 2017 г. нетната загуба на цялата група дружества около „еМобилити интернешънъл“ е била 480 000 лева, то през 2018 г. тя е вече 979 000 лева при оперативни разходи за годината в размер на 1,57 млн. лева и приходи едва наполовина, показва консолидираният й финансов отчет. В същото време групата има задължения по заеми и лизинги в размер на 650 000 лева.
Положението при „Алфа финанс холдинг“ е още по-плачевно, сочи нейният финансов отчет. В Търговския регистър на страната все още не фигурират разчетите на холдинга за 2018 г., но този за 2017 г. е достатъчно показателен. Компанията е завършила годината със загуба в размер на 3,9 млн. лева, като буквално запълва дупки с краткосрочни заеми. За 2017 г. те са в размер на 35,7 млн. лева – с около 4 млн. повече от 2016 г., и борчове по лихви за други близо 3 млн. лева. Само задълженията към персонала и осигурителни институции са за 184 000 лева.
Отделно срещу Прокопиев, съпругата му Галя и десетки фирми с тяхно участие се води дело за отнемане в полза на държавата на активи за около 200 млн. лв., голямата част от които обаче дори не са налични. Комисията „Антимафия“ започна проверка срещу Прокопиев още в началото на 2017 г. заради обвинението му по делото „ЕВН“. По него той вече е подсъдим заедно с бившите министри на енергетиката Трайчо Трайков и на финансите Симеон Дянков. При ревизията на дружествата от групата „Алфа финанс холдинг“ КПКОНПИ установила редица нарушения при приватизационната процедура на предприятието „Каолин“. Запорът е бил наложен, след като комисията е установила несъответствие с около 200 млн. лв. между доходите и имуществото на Прокопиев. На пресконференция пред медиите тогава от комисия „Антимафия“ оповестиха, че КПКОНПИ има претенции към 30% от имот в Созопол, в който освен къща има и 2 басейна. Това е и най-скъпият имот на олигарха, който е поставен под запор.
Именно предприятието за варовик според КПКОНПИ е основен източник на нелегалните финанси на разградския бос. Според комисията, освен че Прокопиев и брат му са приватизирали дружеството, без да изпълнят законовите изисквания за това, по-късно те буквално са доили фирмата на гърба на държавата.
Според доказателствата дружеството години наред е декларирало по-малък добив от реалния. По този начин „Каолин“ е плащал в пъти по-ниски данъци и концесионни такси от реално дължимите. Заради тези финансови машинации Прокопиев се сдоби и с второ обвинение тази година. То е за пране на пари, свързано именно с „Каолин“ и със схемите за източване на предприятието.
Заради проблемите с правосъдието и дългия списък от дългове Прокопиев се дискредитира и зад граница. Свикналият да захранва кръга „Капитал“ с пари от европроекти, обществени поръчки и грантове олигарх, вече е нежелан партньор. След като маската му на почтен бизнесмен и издател публично падна, Прокопиев се опита да си организира задгранична защита от различни НПО-та, медии и организации в чужбина. Единствените, които все още поддържат версията му за рекетиран бизнесмен, са аверите му от „Репортери без граници“.
Дори и те обаче явно са видели, че няма как да изкарат разследванията за аферите му държавен рекет и затова се опитват да лансират нова защитна теза в полза на Прокопиев – всеки, който не харесва кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, ще бъде тормозен. Всички разследвания срещу разградския олигарх обаче започнаха далеч преди кандидатурата за обвинител №1 да бъде обявена, така че и тази версия все повече издиша.
Любопитен щрих към цялата история е фактът, че макар да е подсъдим и обвиняем по две дела за аферите „ЕВН“ и „Каолин“, Прокопиев няма наложена забрана да напуска страната. А че явно се готви отново да стегне куфарите за Сингапур, косвено говори и това, че в онлайн професионалните мрежи разградският олигарх е посочил като своя локация екзотичната държава, с която дори нямаме спогодба за трансфер на арестанти и осъдени лица.
Екзотично спасение струва няколко милиона долара
През 2010 г., когато бизнесът му сериозно закъса, Прокопиев се изнесе със семейството си към Сингапур. Чужденец, за да се установи там, трябва да получи т.нар. карта за постоянно пребиваване (permanent resident). Този статут правителството предоставя на чуждестранни граждани, които биха вложили определени суми в островния град-държава, разположен в Югоизточна Азия. Има три възможности. Първата е в нов бизнес да се налеят 1 млн. сингапурски долара, което прави около 740 000 щатски долара. Право на пребиваване дава и инвестирането на 1,5 млн. сингапурски долара в разширяване на вече съществуващ бизнес.
Третият вариант е чужденецът да вложи 2 млн. долара (1,5 млн. щатски), като 50% са в недвижима собственост. Любопитна е и интригата за напускането на България. Според твърдения в медиите семейство Прокопиеви са минали през правителствения VIP, ползвайки дипломатически имунитет. Както е известно, босът на „Капитал” е почетен консул на Канада в България.
В Сингапур Прокопиев се нанася в луксозен жилищен комплекс на 8 Orange Grove Road. Цената на апартамент там варира между 1 млн. и 2 млн. долара, а според брокерските сайтове наемът върви от 10 000 сингапурски долара на месец (12 000 лева) нагоре. Всеки апартамент в комплекса е с поне 5 стаи, като мястото предлага на обитателите и 5 басейна с различна големина, а също барбекю, сауна, фитнес и спа. Скъпоструващи екстри, на които разградският олигарх се радва, докато у нас кредиторите му си чакат парите.
Финансира инвестициите си през кредити, които не връща
Към 2012 г. примката около врата на Прокопиев вече е затегната докрай, след като лъсва, че е успял да засмуче близо 400 млн. лева. Това е сумата, която е теглил като кредити от 5 български трезора и 4 лизингови компании. Според данните от тогава забегналият в Сингапур олигарх дължи 175,3 млн. лева на родни финансови институции и близо 223 млн. лева на чужди. Схемата, по която е взел парите, е една и съща, независимо дали става въпрос за купуване на държавно предприятие, концесия или инвестиране в нов проект – бизнес или медиен. Прави инвестицията, след което я залага срещу заем в банка. Когато някоя от фирмите изпадне в неплатежоспособност, я „продава“ на офшорка, а заемодателят остава с пръст в уста.
Сред емблематичните примери е получаването на най-големия от кредитите на Прокопиев на стойност 42 053 062 евро към роден трезор. Той е теглен от перлата във финансовите схеми на енергийния олигарх „Алфа финанс холдинг“ през 2011 г. и като залог срещу него е даден „Дунавски индустриален парк“. Кредитът е взет за рефинансиране на друг заем, който пък е теглен за изграждането на ро-ро терминал. Според експерти съоръжението струва около 10 млн. лева. С други думи, 8 пъти по-малко. Предприятието като съвкупност може и да е заложено пред въпросния БГ трезор, но най-апетитните му имоти са били дадени като обезпечение по друг заем, теглен години по-рано от друга родна банка. Обезпеченията продължават да висят и след като е теглен вторият кредит. /Monitor.bg
