Кристалина Георгиева предупреди за забавяне на световната икономика
Световният растеж е в „синхронизирано забавяне“ заради търговските конфликти, предупреди днес във встъпителната си реч новият управляващи директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, предадоха световните агенции.
Вече е време страните, които имат бюджетно пространство, да го разгърнат или да са готови да го разгърнат като оръжие при бюджетни проблеми, за да допринесат за динамизирането на търсенето и растежа, призова Георгиева, цитирана от Франс прес. В този ред на мисли тя спомена Германия, Холандия и Южна Корея.
Ръководителката на МВФ предупреди, че прогнозите, които другия вторник Фондът ще публикува за 2019 и 2020 година, ще бъдат с корекция към понижение. Тя каза, че задлъжнялостта на компаниите е най-голямата заплаха за световната икономика.
За глобалната икономика съвкупният ефект от търговските конфликти би могъл да означава загуба на около 700 милиарда долара до 2020 година или около 0,8 на сто от БВП, посочи Георгиева. Това е доста повече, отколкото МВФ прогнозира по-рано като най-лош сценарий.
Фондът очаква темповете на икономически растеж да отслабнат в близо 90 процента от страните по света, като показателят ще бъде най-нисък от началото на десетилетието, съобщи ТАСС, цитирайки новия шеф на институцията.
„През 2019 година очакваме по-бавен растеж в близо 90 процента от света. Глобалната икономика сега е в синхронизирано забавяне“, каза Георгиева в речта си преди есенните срещи на МВФ и Световната банка другата седмица.
„Това широко разпространено забавяне означава, че тази година растежът ще спадне до най-ниското си равнище от началото на десетилетието“, добави тя, цитирана и от Ройтерс.
Фондът ще публикува подробната си Световна икономическа прогноза на 15 октомври, посочва „Икономикс таймс“.
Кристалина Георгиева призова страните да работят заедно по преразглеждане на световните търговски правила, за да станат те устойчиви, допълва Ройтерс.
„Това означава справяне със субсидиите, както и правата на интелектуална собственост и трансферите на технологии“, уточни шефът на МВФ, допълвайки, че една модернизирана търговска система би отключила потенциала на услугите и електронната търговия.
Данъците върху въглерода са ефикасни в борбата срещу климатичните промени, но трябва да бъдат съпроводени с намаляване на налозите и насърчаване на инвестициите в собствени енергийни инфраструктури, за да се осигури преходът. Това каза във встъпителната си реч преди есенните заседания на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, цитирана от Франс прес.
„Въглеродните данъци могат да бъдат едно от най-мощните и най-ефикасни средства“, подчерта Георгиева, добавяйки, че ключът е в промяната на данъчните системи, а не само в добавянето на нов данък.
По думите й допълнителните приходи от облагането на въглерода биха могли да се използват, за да се намалят данъците на най-уязвимите домакинства. Новите ресурси биха могли също така „да подкрепят инвестициите в собствена енергийна инфраструктура, която ще помогне на планетата да оздравее“.
Георгиева е на мнение, че за да посрещнем климатичните промени „не трябва само да намаляваме щетите, но и да се приспособяваме към бъдещето“.
„Това е криза, при която никой не е пощаден и при която всеки е отговорен да реагира“, коментира тя.
Кристалина Георгиева припомни, че един от приоритетите на МВФ е да помогне на страните да намалят емисиите от въглерод и да станат по-устойчиви на климатичните промени.
Управляващият директор на МВФ цитира примера на Швеция, която въведе въглероден данък през 1991 година. Тя припомни, че чрез намаляване на по-високите данъци домакинствата с ниски и средни доходи са покрили по-големите енергийни разходи.
Тази политическа промяна помогна на Швеция да намали въглеродните си емисии с 25 процента от 1995 година, а икономиката й отбеляза напредък от над 75 процента, припомни Кристалина Георгиева, която оглави МВФ на 1 октомври.
Кристалина Георгиева встъпи в длъжност начело на Фонда на 1 октомври.
/дир
