Важни данъчни промени за 2020 г.

Министерството на финансите е готово с промени в Закона за корпоративното облагане, за да синхронизира националното ни законодателство с европейска директива от 2016 година. Целите са две: да се прецизират правилата срещу практиката за укриване на данъци, които засягат пряко работата на вътрешния пазар и да се въведат мерки, приети от Г-20, за борба срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

Данък печалба

От януари догодина се въвежда се данъчно облагане при напускане. Това означава, че когато данъчно задължено лице трансферира активи извън страната или променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, то капиталовата печалба, създадена, но не реализирана на територията на страната, ще бъде обложена.

Има обаче възможност за разсрочване на вноски на внасянето на частта от дължимия корпоративен данък, свързан с осъществен трансфер на активи или дейност на място на стопанска дейност. Това ще е възможно само, ако това са трансфери към друга държава-членка на ЕС или към държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Правят се и промени, касаещи случаите на неизпълнение на условия при преотстъпване на корпоративен данък. В този случай данъкът се дължи в пълния му размер и не може да се прилага възстановяване на преотстъпен данък в размер на неизпълнената част от ангажимента за инвестиране.

Промените в корпоративния данък се въвеждат с нов закон (ЗИД), а в преходните и заключителни разпоредби са предложени промени в още 4 закона – Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове.

Данък върху доходите

В закона за данъците върху доходите на физическите лица се правят промени, свързани с облекчаване на административната тежест.

Лицата с намалена работоспособност вече няма да вадят допълнителни документи от ТЕЛК и вноски към осигурителната система, за да ги прилагат към годишната данъчна декларация. Причината е – НАП вече има достъп до базата данни „Единна информационна система на медицинската експертиза“.

Няма да се подава информация към НАП и информация от лица, които предоставят награди, освободени от облагане.

В закона са предложени и прецизирани дефиниции за „ликвидационен дял“ и „данъчен кредит“.

Идентични са основанията за предложението за уеднаквяване на дефиницията за „данъчен кредит“ в ЗДДФЛ спрямо тази в ЗКПО. Целта е да се да улесни приложението на разпоредбата, като се избегне неяснота в случаите на използване на данъчен кредит от физическите лица при платен от тях данък в чужбина върху печалби и доходи от източник в страната или чужбина.

Също така се приравняват доходите на специализантите с тези от трудови правоотношения. Това е необходимо заради въвеждането на нова наредба, според която за придобиване на специалност в системата на здравеопазването със специализантите вече се сключва трудов договор по Кодекса на труда.

Приравняват се и доходите на спортисти и треньори по договори със спортни клубове на такива от трудови правоотношения.

Местни данъци и такси

Възстановяват се предишни разпоредби, така че при при безвъзмездно придобиване на имущества, различни от недвижими имоти, ограничени вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства, да се подава данъчна декларация за облагане с данък. Така общините ще имат информация за придобитото имущество, а органите по приходите ще могат да определят данъка и да упражняват контрол.

При ползване на данъчно облекчение, собствениците на автобуси, които извършват обществен превоз на пътници и се субсидират от общините, ще ведомяват кметствата като подават данъчна декларация в двумесечен срок от ползваното облекчение.

Занапред обаче собствениците на превозни средства няма да подават документ в общината при прекратена регистрация. Причината е- работи автоматизираният обмен на данни между институциите.

Туристическият данък вече ще се определя въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец. Те се  съдържат в новоразработената Единна система за туристическа информация.

Увеличават се правомощията на общинските служители, които определят данъчна оценка за недвижими имоти на предприятия.

Данък върху добавената стойност

Въвежда се „режим складиране на стоки до поискване“. Целта е да се опростят правилата за вътреобщностна търговия на стоки между лица от различни държави членки на ЕС. Отпада необходимостта лицето, което прехвърля стоката, да се регистрира за целите на ДДС в държавата- членка на пристигане на стоката. Това обаче налага въвеждане на нови условия, които да гарантират събираемостта на дължимия ДДС в държавата- членка на пристигане на стоката. Едно от тях е собствеността върху стоката да бъде прехвърлена в рамките на 12 месеца от пристигането й в съответната държава членка. Както и изискването в момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоката от едната към другата държава членка, доставчикът да знае кой е потенциалният клиент, и да посочи идентификационния му номер.

Заявените електронни адреси за кореспонденция вече ще се считат за електронен адрес за получаване на съобщения. Така регистрираните по ЗДДС лица няма да се налага да декларират повторно адрес за получаване на съобщения.

Закон за акцизите

С цел избягване на затруднения във връзка при връчването на актовете, издадени от директора на Агенция „Митници“, които подлежат на предварително изпълнение, заради различни тълкувания относно датата, на която влиза в сила действието на предварителното изпълнение на актовете, е прецизирана формулировката за датата на издаване и съдебната практика във връзка с отмяна на ревизионни актове с констатации за липси на акцизни стоки.

Уточнени са и взаимодействията на митническите органи с пощенските оператори. Забранява се на лицата да изпращат и получават акцизни стоки чрез пощенски пратки, с изключение на случаите, посочени в закона.

Закон за счетоводството

Нов текст конкретизира кога предприятията, прилагащи Международни счетоводни стандарти, могат да преминат към Национални счетоводни стандарти.

Освобождават се едноличните търговци, които не са осъществявали дейност, от задължението да декларират това обстоятелство в Търговския регистър.