Българин връща ръчен часовник, оцелял 64 години след катастрофата на Рупите през 1955 г.

„До последно си го носеше на ръката, винаги му показваше точно времето. От него и от други хора от село Рупите знам какво се е случило онази сутрин над Кожух планина, точно срещу храма на баба Ванга. Хората вече са били на полето, когато са видяли, че лети самолет с димяща опашка. Самолетът е летял в посока Петрич, но пилотите са обърнали посоката на изток, като са искали да опитат да го приземят плавно на равното място до горещите извори на Рупите.

Буквално над очите на хората е прелетял горящия самолет, чували са вече писъците, след секунди се е взривил и разпаднал по склоновете на Кожух планина, на метри от днешния храм на Ванга и разкопките на древния град Хераклея Синтика“, добавя Александър Хаджигаев.

На 27 юли тази година, беше открита паметна плоча на лобното място на загиналите 51 пътници и 7-членен екипаж. Александър Хаджигаев връчи запазения часовник на Н.Пр. Ирит Лилиан – посланик на Израел в България.

Израелци и българи застанаха заедно рамо до рамо и почетоха паметта на загинали преди 64 години в самолетна катастрофа край Рупите. Възпоменателната церемония беше организирана от клуб „Ане Франк“ при ПГ „Пейо Яворов“ с ръководител Славянка Николова и Община Петрич.

Събитието уважиха освен Н.Пр. Ирит Лилиан – посланик на Израел в България, заместник-министърът на външните работи Георги Георгиев, кметът на Петрич Димитър Бръчков, представители на авиокомпания „Ел Ал“. На лобното място беше отслужена панихида в памет на загиналите, бяха положени и 58 карамфила. В изказванията си посланика и кметът на Петрич казаха,че е простено, но не е забравено,защото трябва да се помни и никога повече да не стават подобни трагедии.

На 27 юли 1955 г. два изтребителя МиГ-15 са вдигнати по тревога от военното летище Доброславци. Целта им се оказва пътнически самолет „Констелейшън“ на израелската компания Ел Ал. Машината без отличителни знаци лети по маршрут от Ню Йорк през Лондон, Париж, Виена и Истанбул за Тел Авив, но се отклонява от маршрута си и навлиза в българското въздушно пространство, което по това време е отворено само за полети от социалистически страни.

Близо до Петрич оръдията на двата МиГ-а поразяват авиолайнера. Машината се разбива в планината Кожух. Всички 58 човека на борда, сред които 7-членен екипаж, загиват. Трагедията става по време на един от най-напрегнатите периоди от Студената война. Очевидци разказват, че повече от 15 минути двата български изтребителя кръжели около пътническия самолет, опитвали се да отклонят посоката му и да го накарат да кацне. След като командата им не била разбрана, последвала атака. В разказите си пилотите на изтребителите Петров и Цанкийски поддържат тезата, че самолетът първо спуска колесник и задкрилки, за да им покаже, че ще изпълни заповедта за принудително кацане, но после рязко завива към Гърция.

Заповедта за свалянето на самолета е дадена от ген. Величко Георгиев, който е цитиран да казва: „Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения, свалете го!“

Докато самолетът бил със спуснати задкрилки пилотът Цанкийски фотографирал самолета от управлявания от него изтребител, но филмът е иззет за целите на разследването. След това така и не е намерен.

80-годишният днес Георги Кокошинков от село Старчево ясно помни катастрофата. Бил сред тютюна, когато видял самолета: ”Взривиха го и тръгна към Петрич, обаче не може да премине Беласица и прави завой над Дрангово, отива по Струма нагоре и точно над Кожух се избухна. Самите резервоари ли вътре гръмват, какво е по-точно не знам…, и се дели: лявото крило отива край Мулетарово, другата част отива към Рупите.”, спомня си мъжът.

Виждайки, как самолетът дими, дядо Георги си помислил, че димът е отрова: „Тогава учехме ПВХО, противовъздушна и химическа отбрана, и мислихме да не е отровен газ този самолет, който пуска и лягаме на земята да дишаме чрез земята, да не бъдем отровени. Обаче след това се каза, че е бил самолетът, пушекът от самолета.”

Лазар Касапов разказал на роднините на загиналите какво е видял и чул по време на инцидента: „Хората не спирали да плачат. В момета на падащите от небето парчета от самолета хората изпаднаха в паника и хукнаха да спасяват житото по полята. Започнаха и мародерствата. Милицията дойде, ограничи района обаче през това време бяха изнесени много неща дето са имали пътниците. След това продаваха за пръв път имаше такива малки радиоапаратчета дето са джобните. (…) Ами, обрали бяха мъртъвците. Други бяха търсили злато и така нататък.”

Четири дни след инцидента пристига израелска разследваща комисия, но повечето останки от сваления самолет вече са били премахнати.

Според тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев на мястото на катастрофата са намерени около 300 килограма сребро, разпиляно на ситни топчета, така се ражда версията за контрабанда. Друг любопитен факт е, че сваленият самолет е бил пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил – Реджиналд Стенли Хикс. Версиите са различни, но според Израел причината за отклонението е гръмотевична буря, повредила навигационната му система.

Израел подава искова молба до Международния съд в Хага, но с решение от 26 май 1959 г. съдът отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция. След инцидента вътрешният министър Георги Цанков прави опит за репресиране на пилотите Петров и Цанкийски, но без успех – летците не могат да бъдат съдени за това, че са изпълнили заповед.

9 години по-късно България изплаща обезщетение от 8292 долара за всеки загинал.

Така България създава прецедент, а в света започват да се появяват още такива случаи на сваляне на граждански самолети с невинни пътници от военни изтребители.