„Левски“ почете Гунди и Котков
Има легенди, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен. На 30 юни се навършват 48 години от трагичната гибел на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. На този ден през 1971 г. две от големите звезди на българския футбол загинаха в автомобилна катастрофа край прохода Витиня. Лобното им място е на 52-рия километър от София. Аспарухов и Котков пътуват за Враца, където са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния „Ботев”. Гунди е зад волана на своята кола „Алфа Ромео”. На бензиностанцията при Витиня непознат мъж ги моли да го качат и Аспарухов се съгласява и тръгват.
След последния завой на около 150 м. от страничния път изскача товарен камион с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Аспарухов скача върху спирачката, но не успява да спре въпреки 30-метровия спирачен път. Алфата се забива в резервоара на камиона. Пo колата плисва бензин и се възпламенява за секунди. .
Новината за трагедията светкавично обхожда цяла България. Макар комунистическата власт да неглижира смъртта на футболистите, защото същия ден загиват тримата космонавти от съветския кораб „Съюз 11“, на поклонението се стичат близо половин милион души.
За поредна година паметта на двете легенди бе почетена, а в ранните часове на деня от „Левски“ публикуваха на сайта си специален материал за Гунди и Котето.
„Има една неостаряваща мисъл, че гордите хора пазят мъката в себе си. Всеки от нас го е правил, разлиствайки страниците от своето битие. Има обаче мигове, които биват споделяни от хиляди. Има чувства, които обединяват и които не си отиват, колкото и безмилостен фактор да е времето.
То понякога просто не може да отмие онези, на които им е предопределено безсмъртие. Не може да заличи величините, които обединяват поради непреходния си смисъл. Гунди и Котето бяха необикновени и гениални футболисти, но за всички преди нас и след нас те ще останат символ на едно необикновено и романтично време, родило мита за величието на играта и нейните рицари на зеления килим.
Георги Аспарухов и Никола Котков бяха явление, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и затова бяха толкова обичани. Днес, 48 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма.
Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, защото от загубата на доблестни хора винаги боли.
Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Те останаха във футболната и обществена памет със своят чар и елегантност.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с „Левски“, и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те бяха всенародни любимци и затова до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел. А за нас… За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, за да можем поне малко да се докоснем до величието им!
Ръководството, футболистите и служителите на ПФК „Левски“ се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.“.
/standartnews
