България никога няма да забрави лудото американско лято, когато станахме четвърти в света. Тази година се навършва четвърт век от големия успех на националния отбор. В тази връзка БЛИЦ ще върне лентата назад и ще разкаже на своите читатели някои непубликувани досега истории, свързани с Пеневата чета.
19 юли, София. Хиляди посрещат героите, които се завръщат от световното първенство в Щатите. На аерогарата е пълно с народ. Игла да хвърлиш, няма къде да падне. По булевард „Цариградско шосе” хората също нямат край. А на Националния стадион „Васил Левски” трибуните са пълни до краен предел. 50 000 души са там. Те изригват, когато на терена излизат бронзовите медалисти и треньорският щаб. Всички са облечени със зелени фланелки. Радостта е неописуема.
След тържеството уж е време за почивка. Все пак националите са изминали огромното разстояние от Щатите. Всички са гроги. Но емоциите са над всичко. Никой не иска да ляга и да почива.
Така прави и Димитър Пенев. Вечерта на него му е организирано пищно шоу в известен столичен ресторант, намиращ се близо до Окръжна болница. Специално за Пената е дошъл да му пее на ушенце Мирослав Илич.
Чичо Митко изглежда свеж. Все още е със зелената фланелка, с която е пътувал от Щатите. Купонът се вихри с пълна сила, а на входа момчета с яки вратлета не пускат случайни хора вътре, макар че десетки искат да видят Пената.
Някъде към 22 часа пристигат двама журналисти от вестник „Нощен Труд” – репортер и фотограф. Димитър Пенев първоначално ги посреща с широка усмивка. Вече си личи, че алкохолът леко го е „хванал”.
„Какво ще хапнете, момчета? Келнер, а им напълни масата догоре и да ядат и пият до насита”, повече от щедър е Стратега.
Той се съгласява да даде интервю и да го снимат, но при едно условие.
„Защо, така като те гледам, ми се струва, че имаш скрита камера или скрит микрофон из дрехите. Те са едни дребни като въшки, сега станаха модерни и ги има из Америка. Да не са ти донесли такава”, пита Чичо Митко фотографа.
Представителят на „нощните прилепи” категорично отсича, че няма никаква камера, а само фотоапарат.
„Имаш май нещо скрито под фланелката. Я се съблечи гол, за да видя, че няма. Ако няма – ще има интервю, ще има и снимки. Но ако има, викам охраната”.
Иска или не иска, фотографът си съблича тениската и остава гол до кръста. Пената обаче е упорит:
„Да не би и в гащите да имаш камера, а?”. Следва събуване и на панталона.
Когато се уверява, че всичко е наред, Чичо Митко прегръща фотографа, усмихва се на репортера и дава зелена светлина за интервюто, както и за много снимки, които му правят.
Купонът продължава до към 2 часа след полунощ. Мирослав Илич, колкото и голям професионалист да е, вече няма глас. Но Пената не спира да го кара да пее още и още. Лепи му банкноти по челото, но забранява този миг да бъде заснет.
Вече съм 3 часа всичко приключва и умореният Стратег потегля към дома си./blitz.bg/
