В историята около продажбата на българския мобилен оператор Vivacom се появиха скандални подробности

Първата история започва още през 2016 година, когато две европейски компании – Empreno и LICT, притежавани от руския бизнесмен Дмитрий Косарев – подават иск срещу „ВТБ Капитал“, английската „дъщерна“ банка ВТБ, по повод „незаконното завземане и продажба“ на водещата българска телекомуникационна компания Vivacom. Проблемът е в това, че Vivacom се оказва в сложна финансова ситуация и е продадена още през ноември 2015 г. според резултатите от аукциона на консорциум инвеститори – компаниите Viva Telecom (Luxembourg) SA под ръководството на един бизнесмен от България, Спас Русев, за 330 млн евро. Освен Русев, притежаващ около 45% от акциите в капитала на Viva Telecom (Luxembourg) SA, другите мажоритарни акционери се оказват… самата банка „ВТБ Капитал“ и ръководителят на „ВТБ Капитал“ в България.43,3% процента от компанията майка Vivacom принадлежат на Косарев, който след като неговото предложение за рефинансиране на кредита от ВТБ остава нечуто, сметнал, че компанията е продадена на занижена цена, а парите за покупката й Русев е получил от „ВТБ Капитал“, тъй като той не е притежавал достатъчно средства, а и самият аукцион, по мнението на ищците, е бил проведен без съответното уведомление на всички заинтересовани страни. Активът уж бил придобит на съществено занижена цена с цел следваща препродажба вече на реалната пазарна цена.Компаниите на Косарев – Empreno Ventures Ltd и LIC Telecommunications Sarl – подават иск през февруари 2016 г. Година след провеждането на заседанията по процедурни въпроси английският съд постановява, че спорът относно аукциона за продажбата на Vivacom трябва да бъде разгледан от английския съд по същество. При това съдът разрешава на ищците да търсят само загубите, но им забранява да оспорват нищожността на аукциона на основанието, че Empreno Ventures Ltd и LIC Telecommunications Sarl са били само косвени акционери на залогодателя – компанията V2 Investment Sarl. По мнението на английския съд, иск за оспорване на сделката за покупко-продажбата може да подаде само самият залогодател.През всичките тези години представителите на „ВТБ Капитала“ уверяват съда, че аукционът е проведен по всички правила, към покупката са проявили интерес повече от 40 играчи на пазара, а по време на аукциона цената на Vivacom е нараснала с повече от 80%, затова е дори много странно да се определя тази продажба като фиктивна. Представителите на Empreno обаче привеждат независима оценка на 100% от акциите на актива, която надхвърля три пъти цената, платена от победителя в аукциона.

Освен това на предфиналните етапи на аукциона ВТБ „филтрира“ независимия участник в аукциона (Марк Шнайдер, работещ съвместно с фондовете CVC), който предлага цена, надвишаваща почти два пъти цената на победителя. Искът все още не е разгледан по същество, това трябва да се случи в бъдеще.Освен това през юли 2018 г. назначените от Косарев членове на борда на директорите на V2 Investment Sarl подават отделен иск от името на компанията за оспорване на сделката за покупко-продажбата, извършена на базата на аукциона. Правото на собственост върху акциите на Vivacom в ръцете на победителя в аукциона отново се оказва под съмнение.През май 2019 г. в английския съд се провеждат поредните процесуални заседания. По-важното е обаче това, че в процеса се появява нов свидетел – финансовият консултант Джойслин Бенет, която доста дълго е работила със Спас Русев като доверителен собственик на тръста на семейство Русеви, а по някои данни са ги свързвали не само служебни отношения. Джойслин се оказва доста словоохотлива и дава срещу бившия си клиент показания, които веднага попадат в британската преса – на 16 май сензацията е обнародвана от агенция Thomson Reuters.Главната новина, споделена от Бенет, става потвърждението на основните точки в иска срещу „ВТБ Капитал“, които са представени от компаниите на Дмитрий Косарев. „Русев не можеше да си позволи тази покупка, — заявява тя — ВТБ трябваше да финансира своето участие, но по такъв начин, че да скрие факта, че тя изцяло, а не само частично, е финансирала неговото участие“. Това се прави, по думите й, чрез доста сложна структура, но Джойслин Бенет изразява увереност, че „това е бил ВТБ Капитал, придобиваща Vivacom чрез г-н Русев“. „Спомням си по-конкретно, — продължава Бенет, как той (Русев-ред.) казваше, че ВТБ вече има купувач. Спомням си, че той се позоваваше на Deutsche Telecom и Orange… хвалеше се пред мен, че те възнамеряват да го купят за около 330 млн. евро и да го продадат за 1 милиард евро“.Като доказателство бившата колежка на Русев привежда копия от електронната им кореспонденция. На 7 август 2015 година например Русев й пише: „Намирам се в процес на съгласуване на структурата за придобиване на Vivacom-BTC. Разбира се, ВТБ има някои ограничителни искания, като например юрисдикцията, видовете компании и доставчици на услуги, особено за Люксембург“.

Ще отбележим, че на ранния етап Русев въобще отрича своите връзки с „ВТБ Капитал“, но новооткрити обстоятелства, като свидетелските показания на Джойслин Бенет пред Висшия съд в Лондон, могат да станат сериозен проблем за руската банка.Засега съдебното решение по процесуалните въпроси се очаква през следващите два месеца. Усещането обаче е, че след показанията на госпожа Бенет на представителите на „ВТБ Капитал“ ще им е трудно да докажат своята невинност. И тогава не е изключено историята с покупката и продажбата на българския мобилен оператор Vivacom да бъде преразгледана, а самата сделка – отменена. Ясно е, че в този случай ВТБ я очакват сериозни финансови загуби, но далеч по-обидни са репутационните загуби.А такива непременно ще има, тъй като около ВТБ започна да се разразява още един международен скандал. Става дума за един от топ-мениджърите на банката – първия вицепрезидент – председателя на управителния съвет на ВТБ Юрий Соловьов, който се счита за инициатор на сделката с Vivacom. Проблемът е в това, че българските власти обвиняват в незаконно получаване на българско гражданство неговата жена, Галина Улютина. Тя получава българско гражданство с указ от 21 март 2016 година срещу инвестиции в икономиката на България, което е предвидено в Закона за българското гражданство. Да напомним, че гражданин на България може да стане лице, което вложи в икономиката на страната 1-2 милиона евро.Галина Улютина се оказва една от осемте чужди граждани (двама руснаци и шест пакистанци), получили българско гражданство срещу инвестиции, макар да не са направили никакви инвестиции. За това съобщи тези дни радиостанция „Свободна Европа“, позовавайки се на данни от Министерството на правосъдието на България, макар че на официалното искане ведомството отказа да даде писмено потвърждение за това.

Съвместното разследване на Държавната агенция за национална сигурност (Държавна агенция „Национална сигурност“ – ДАНС) и Министерството на вътрешните работи на България отначало не намери никакви потвърждения за наличието на инвестиции от страна на Улютина. Проверките за получаване на гражданство от чужденци в България започнаха активно след като в края на 2018 година Еврокомисията обяви намерението си да затегне контрола на програмата за продажба на инвестиционно гражданство в България. Както съобщи Reuters, според еврочиновниците в законодателството на страната има недостатъци при проверката за произхода на паричните средства на лицата, които са придобили гражданство. Затова действащата схема увеличава рисковете от корупция, пране на пари и избягване на данъци. При това България не изпълнява правилото на ЕС, според което лицето, желаещо да получи гражданство, трябва да живее на територията на държавата.Разследването по отношение на съпругата на вицепрезидента на ВТБ Галина Улютина е инициирано от министър председателя на България, Бойко Борисов, на 19 ноември 2018 година. Причина за това става скандалът с продажбата на гражданство от Държавната агенция за българите в чужбина (Държавна агенция за българите в чужбина – ДАБЧ) и разследването по отношение на бившия му директор, Петър Харалампиев. Ръководителят на ведомството е изградил цяла корупционна мрежа за продажба на български паспорти.Както отбелязва „Свободна Европа“, ръководителят на Държавната агенция за национална сигурност Димитър Георгиев още през февруари 2019 година е докладвал за резултатите от проверките в две парламентарни комисии – вътрешната и специално създадената за разследване на делата за даване на гражданство.Директорът на агенция ДАНС заяви тогава пред журналистите, че на чужденците, нарушили закона, трябва да се отнеме българското гражданство.Процедурата за отмяна на натурализацията трябваше да започне на 14 май, а на 23 май вицепрезидентът на България, Илияна Йотова, трябваше да подпише указа за лишаване от гражданство. И досега обаче ситуацията не е разрешена, тъй като неочаквано Държавната агенция за национална сигурност по някаква причина отказва да предоставя документи, удостоверяващи нарушаването на закона от страна на чужденците, получили паспорт срещу инвестиции.Официалните причини за поведението на българското контраразузнаване не са известни. Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи на България не могат да обяснят какво точно става.

Както твърди „Свободна Европа“, „един от тези осем чужденци е сериозно защитен“, а Държавната агенция за национална сигурност, след като подготвя през февруари доклад за нарушенията , излишно е избързала с обнародването на информацията.Радио „Свободна Европа“ напомня, че при посещението си в България през 2012 година Юрий Соловьов е съобщил за дългосрочните делови интереси на ВТБ в България и за партньорството с българските бизнесмени Милен Велчев, неговия брат Георги Велчев и Красимир Катев.Към този момент ВТБ официално притежава миноритарния пакет акции от Централната кооперативна банка на България (CCB) и е „партньор по реструктурирането на тютюневата компания Булгартабак“ с „временна мажоритарна собственост“ почти 80%. Освен това ВТБ е генерален спонсор на софийския футболен клуб „Левски“.Съгласно информация на „Свободна Европа“ именно мениджърът на българския офис на банка ВТБ, Милен Велчев, е „спонсорирал“ съпругата на Юрий Соловьов за получаването на гражданство. Самият Велчев е потвърдил пред изданието тази информация.Източниците на „Свободна Европа“ от Министерството на правосъдието на страната са свързали отказа на българското контраразузнаване да предостави цялата информация за инвестициите с името на Улютина, която явно се покровителства от някого от ръководството на България./samoistinata.bg/