ереза Мей обяви, че ще се оттегли като премиер на Великобритания преди следващата фаза на преговорите за Brexit. Ето какво знаем досега, пише Питър Уокър, в. „Гардиън“.
Какво каза министър-председателката?
Мей каза пред т. нар. Комитет 1922 от редови депутати консерватори, че ще се оттегли, ако нейният план бъде одобрен от парламента: „Зная, че има желание за нов подход – и ново ръководство – през втората фаза от преговорите за Brexit, и няма да преча на това.“ Тя каза още, че е „чула много ясно настроението на парламентарната група на партията“, в желанието й това да се случи.
Кога ще си тръгне тя?
От публикуваното й изказване пред Комитет 1922 това не става ясно, но според депутати, говорили по-късно пред репортери, те са наясно, че това означава, че тя ще задвижи този процес на 22 май – съгласуваната с ЕС дата на напускането на Великобритания, ако споразумението мине в парламента. Това обаче ще бъде само начало на битката за нов лидер и наследник няма да има до лятото. Очакванията, както се твърди, са това да стане през юли,
Какво ще стане, ако нейното споразумение бъде отхвърлено?
Както изглежда, тя ще остане (на поста си). Водещият „брекзитър“, депутатът Джейкъб Рийс-Мог, каза след срещата, че ако споразумението на Мей бъде отхвърлено и при трето гласуване, „тя би имала пълно право да продължи“ (да заема премиерския пост). Това, разбира се, може да се промени много бързо, ако политическият натиск (върху нея) отново се засили.
Как ще бъде избран следващият лидер?
Според правилата на Консервативната партия – същите, по които Мей смени Дейвид Камерън – процесът има два етапа.
През първия депутатите консерватори провеждат поредица от гласувания, за да сведат първоначалната група от кандидати до двама. Официално отпадането от групата става един по един: след всяко гласуване, в което всеки депутат може да гласува за един кандидат, последният отпада. На практика обаче отпадането става по-бързо, ако самите кандидати разберат, че нямат шансове да спечелят. През 2016 г., например, последните двама според резултата от първото гласуване – Стивън Краб и Лиъм Фокс – се отказаха.
Според правилата двамата останали на финала кандидати отиват на гласуване сред партийните членове. През 2016 г. не се стигна до това, защото Андреа Ледсъм – другата кандидатка, останала заедно с Тереза Мей – се оттегли. Когато пък Камерън бе избран за лидер през 2005 г., той лесно се наложи над Дейвид Дейвис, получавайки 68 на сто от членските гласове. През 2001 г. Иън Дънкан Смит победи Кен Кларк с подобна разлика.
Кои ще бъдат претенденти?
По-добър въпрос е: кой няма да се кандидатира? Повече от дузина министри и редови депутати са споменавани като възможни кандидати, очаква се да се появят и други. Мнозина обаче няма да се кандидатират – обикновено доста хора се отказват малко преди да започнат гласуванията на депутатите, като прехвърлят подкрепата си на друг депутат с подразбиращата се надежда да получат приличен министерски пост в случай на успех.
Една ясна разделителна линия ще бъде тази между депутатите, подкрепящи Brexit, и онези, които, в една или друга степен, подкрепят оставането (в ЕС). Сред първите очевидни фаворити най-вероятно ще бъдат бившите министри Борис Джонсън и Доминик Рааб, а може би и министърът на околната среда Майкъл Гоув. Стивън Баркли, министърът за Brexit, както и министърката за международното развитие Пени Мордънт също могат да преценят, че имат шансове.
В „по-малко Brexit“ лагера се очаква кандидати да бъдат външният министър Джереми Хънт, който сега официално е „новороден“ брекзитър, както и вътрешният министър Саджид Джавид. Има и други, които биха могли да се включат в надпреварата – Мат Ханкок, който смени Хънт като здравен министър, и Амбър Ръд, министърката на труда и пенсиите. Могат да опитат късмета си и някои от редови депутати – например Джордж Фриймън или Джони Мърсър.
/БТА/
