В края на януари тази година, два месеца след назначаването на проф. д-р Розалина Димова за временно изпълняваща длъжността ректор на ТУ – Варна, срещу нея е изготвен донос – анонимен сигнал, изпратен до Министерството на образованието и науката, в който се твърди, че е налице плагиатство от нейна страна. Заради факта, че се касае за анонимка, сигналът не е бил взет предвид и не е бил разгледан по същество. Поради тази причина авторът (или авторите) на въпросния анонимен сигнал прибягват до помощен вариант – изпращане на становище върху този сигнал. Той вече е с ясен адресант – проф. д-р Драгомир Пламенов, а освен това е и с положен подпис. Ясна е и причината – чрез този финт да бъде валидиран по някакъв начин анонимният сигнал, заглъхнал без ответ в архива на деловодството.
От въпросното становище, с което БЛИЦ разполага и публикува в настоящия материал, е видно, че е входирано в деловодството на МОН под номер 94 – 970 с дата 12.03.2019 година. На въпросния документ ръкописно е отбелязан и друг номер – 94 – 280 от 23.01.2019 година, както и името П. Николов. Според източници на медията ни, запознати с конкретния документ, става въпрос за входящия номер на анонимния сигнал, а името е на ресорния заметник-министър – Петър Николов. БЛИЦ няма да коментира съдържанието на текста – всеки може да го прочете и да се запознае.
По-интересното в случая е, че посоченият като автор на становището проф. Драгомир Пламенов научи от медията ни за съществуването му. Той бе категоричен, че няма нищо общо с подобен документ, не го е писал, нито подписвал. „От вас научавам това! Нямам нищо общо. И служебната ми поща, и личната са различни от посочените. Подписът, който ми показвате, прилича на моя, но нямам представа как се е оказал под този текст! Това е страшно недостойно – да замесват името ми в подобни истории. Очевидно някой се притеснява от нещо… само така мога да си обясня, че е ползвано моето име“, заяви пред БЛИЦ проф. Пламенов. Той е и един от кандидатите за ректорското място, които ще се борят на изборите днес. Другите освен него и проф. Розалина Димова са проф. д-р Венцислав Вълчев и доц. д-р Цанко Генчев.
Наш репортер научи, че освен проф. Пламенов във фабрикуването на компромати и клеветнически доноси е замесено и името на друг преподавател – това на помощник-ректора Иван Русев. Самият той научил от свой колега, че името му стои под донос с подобно съдържание като това от „становището“, уж писано и подписано от проф. Пламенов. Въпросният колега го получил на електронната си поща. Когато Русев разбрал за съществуването му, разговарял с проф. Розалина Димова и й обяснил, че името му е замесено в долна интрига, без да има нещо общо с нея.
Фрапиращото в случая е, че въпросното „становище“ е входирано в МОН, с него са били запознати министърът Красимир Вълчев и неговият заместник Петър Николов, но преди това да се случи, никой не си е направил труда да провери чрез обратна връзка с посочения адресант истинността на документа. Поне така категорично твърди проф. Драгомир Пламенов, по чиито думи той не просто не е търсен, а и идея е нямал за съществуването на подобно становище.
БЛИЦ е изпратил официални въпроси до Министерството, един от които е: по какъв път е получен документът и проверявана ли е по някакъв начин неговата достоверност?
За разлика от проф. Пламенов проф. Димова получила обаждане от Министерството и била поканена на разговор – именно заради въпросното „становище“ върху анонимния сигнал, научи БЛИЦ. Срещата се състояла на в сряда, 20 март – два дни преди частичните избори. На нея ръководството й обяснило, че е получена особено притеснителна информация с твърдения срещу нея. И съответно – деликатно била спомената нейната кандидатура за ректор с елегантно вмятане на въпросителната – дали не е по-добре тя да не присъства на изборите? Проф. Димова заявила, че няма намерение да оттегля кандидатурата си, а освен това повдигнала въпроса за истинността на въпросното становище. Отговорът бил, че все още то не е разглеждано, но самият факт, че съществува, прави ситуацията неприятна.
На срещата с проф. Розалина Димова присъствал и самият министър Красимир Вълчев, който реагирал адекватно и дал да се разбере, че при създалата се ситуация няма какво повече да се обсъждат въпроси, предмет на анонимни сигнали и твърдения във фабрикувани документи.
По-сериозно обаче стои въпросът с механизма на работа: как заради анонимен сигнал и фабрикуван донос очевидно всеки държавен служител може да стане жертва на компроматна война. Освен това в конкретния случай очевидно са налице съвсем ясни съмнения за документно престъпление – фабрикуване на документ, чрез използването на чуждо име и подпис. Тук на ход е прокуратурата, която би следвало да се сезира и да провери случая.
