На 26 май избираме новите евродепутати

Неделята обаче е и последният от трите почивни дни покрай 24 май, когато честваме Деня на българската просвета и славянската писменост. България трябва да излъчи точно 17 евродепутати.

Междувременно ЦИК даде отчет за петгодишния си мандат, който приключва на 21 март. От думите на шефката на комисията Ивелина Алексиева стана ясно, че обществената поръчка за машините за гласуване е готова и има възможност да бъде обявена след 1 или 2 заседания на ЦИК. Това на практика означава, че това ще направи новият състав на ЦИК и може да се случи най-рано до седмица. Алексиева припомни, че с колегите й са възложили пазарно проучване за машините, разработване на техническите спецификации от независими експерти, а към органите за управление – искане за тестване и сертифициране на софтуера. Според последните промени в Изборния кодекс на предстоящите избори за ЕП трябва да гласуваме с машини в 3000 секции, а на местния вот в 6000. След това ще трябва да се премине изцяло към машинен вот, като хартиени бюлетини ще има само в малките секции с до 300 избиратели, тези в чужбина и на кораби, болници, затвори и с подвижна урна. Алексиева определи машинното гласуване като най-голямото предизвикателство пред следващите членове на комисията и им пожела „силна воля, упоритост и последователност“ в работата им. Иначе за времето от 2014 година до 2019 година ЦИК отчете организирането на пет вида национални избори 119 частични и нови местни избори, 16 референдума. На тях са гласували над 22,9 млн. българи и са били отпечатани общо 78 млн. бюлетини. От комисията се похвалиха още с общо 5170 решения, както и с разкрити 61 664 секции. „Справихме се добре“, бе оценката на Алексиева за работата на досегашния състав на ЦИК. Тя очерта 8 приоритета, по които са работили с колегите й, и според нея те трябвало да следват и от новата комисия. Сред тях са обучение на членовете на секциите, информиране на избирателите за правата им, контрол върху отпечатването и доставката на бюлетините, точно отчитане на резултатите.

В сряда НС трябва да избере шеф, двама заместници и секретар на изборната комисия, а останалите членове трябва да бъдат назначени с указ от държавния глава, който се очаква да бъде издаден в същия ден. ГЕРБ ще има седем човека, БСП – шестима, ДПС и „Обединени патриоти“ по двама, а „Воля“ и несъществуващите коалиции „Реформаторски блок“ и „България без цензура“ – по един представител. ГЕРБ предлага за шеф на комисията бившия конституционен съдия Стефка Стоева, а БСП искат за неин заместник да бъде избрана Силва Дюкенджиева. Въпреки бойкота на работата на НС социалистите ще направят изключение и техен представител, в лицето на Драгомир Стойнев, ще бъде в пленарна зала за представянето на техните кандидатури.

И Борисов на разговорите между ГЕРБ и СДС

Изборите наближават, но много от партиите не са уточнили формата, в който ще се явяват на тях. Такъв е случаят със СДС, който тръгва на преговори както с ГЕРБ, така и с „Демократична България“. Срещата на сините с ГЕРБ е насрочена за сряда сутринта в централата на управляващата партия, където лидерът на СДС Румен Христов трябва да обсъди дали човек от редиците му може да намери място в листата на ГЕРБ за евровота. Освен шефа на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, в разговорите ще участва и самият премиер и лидер на партията Бойко Борисов. По-късно през деня ГЕРБ ще има среща и с „Воля“, след заплахите на Веселин Марешки и хората му да напуснат парламента, поставяйки на кантар кворума. Цветанов уточни, че на срещата ще разговарят за секторни политики, като от „Воля“ са предложили теми, свързани с доходите и здравеопазването, а от ГЕРБ на свой ред добавили и образованието.