Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България изрази притеснение и отправи критика към решението на парламента да приеме окончателно промените в Закона за защита на личните данни, които според тях нарушават Конституцията.
От асоциацията призоваха президента Румен Радев да наложи вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.
Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса със защитата на личните данни, в зависимост от естеството на личните данни и обстоятелствата, при които те са станали известни.
Те отварят врата за проверки на медийни публикации, журналисти, за академични проучвания, документални материали и др., както и за откази за достъп до информация.
В същото време се казва, че когато Комисията за защита на личните данни упражнява контролните си правомощия, не може да разкрива тайната на източника на информация.
От АЕЖ припомнят, че още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта, от Асоциацията са изразили своята позиция, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното.
Ето и пълният текст, изпратен от Асоциацията:
„Асоциацията на европейските журналисти – България изразява сериозните си притеснения и критика към решението на парламента да приеме в тази му форма Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, с който се цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR). АЕЖ-България призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.
Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ изрази своята позиция, в която посочва, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право. Той не предвижда достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване.
В този смисъл, така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията. Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Въпреки възраженията ни, в приетия законов текст присъстват 10-те кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни: естеството на данните; влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име; обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; характера и естеството на изявлението; значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото; отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението; съответствието на изявлението с основните права на гражданите; други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото – правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация.
Целта на регламента е да внесе баланс и да гарантира личните данни, като изрично както в рециталите към регламента, така и в чл. 85 е оставено на националните законодатели в отделните държави членки да гарантират в достатъчна степен изключения и дерогации от правилата за защита на данните в полза на свободата на словото. Това е така именно, защото националният законодател трябва да предвиди в най-голяма степен изключенията и необходимите гаранции на свободата на словото, за да не бъде тя неправомерно репресирана. С предложения законопроект се предвижда точно обратното – въвеждане на толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура и възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт в директно противоречие с чл. 40 от Конституцията на Република България.
Считаме, че регламентът се тълкува повратно и не е спазено изискването на чл. 85, като освен това се ограничава неправомерно достъпът до публични регистри като имотния и търговския чрез ЕГН, както Програма достъп до информация вече сигнализира. Не е ясна дефиницията на професионална тайна, като се запазват и непосилния таван на санкциите – до 20 млн. евро или 4 % от оборота на фирмата (медията).“
ТОДОР БЕЛЕНСКИ
Actualno.com
Вижте най-добрите оферти за групово пазаруване
