– Добър ден.– Днес се навършват 2 години от встъпването в длъжност на президента Румен Радев, как определяте тези 2 години и по-специално последната?
– Тъй като съм присъствал и участвал във всички значителни събития в България през последните 30 години, ще ви върна на Кръглата маса, когато се появи функцията.
– Чак там да се върнем?
– Чак там, ами много е късопаметен нашият сънародник и особено медиите. Имам чувството, че всеки ден започва отново, имаше една такава американска комедия „Денят на мармота“ – всеки ден започва отново. Така е и в българската журналистика в момента, затова съм длъжен да припомням. На Кръглата маса беше въведена фигурата президент, в скоби – председател на републиката. Защото председател на републиката предложиха Милан Дренчев от земеделците да бъде, така искал Стамболийски навремето. А Стоян Ганев, спомняте ли си това лице, той беше външен министър на България при Филип Димитров, покойник в момента. Той е конституционалист, забележете, юрист, запита: абе какво е това президент? Какво е това животно? Какво ще прави тоя? И така беше въведена фигурата президент, в скоби – председател на републиката. Какво представлява президент? Българите вече колко години от 1991 г. избират президент мажоритарно, след което им става ясно, че той няма правомощия дори да въведе закон или пък да разполага с бюджета.
– Защото сме парламентарна република и всичко е във вашите ръце в парламента.
– Не, не, не, категорично не. Цялата власт в България е в ръцете на Министерския съвет, това трябва да е ясно на зрителите, на слушателите, на читателите, на всички, които ни слушат, и на тези, които не ни слушат, защото българите имат нужда от политпросвета. Продължават, когато някой се сети за нещо, продължава да идва в парламента. Самият парламент прилича на чаршия, Капалъ чаршия, вътре не можеш да се разминеш от хора. В Министерския съвет не можеш да влезеш, нали така. Вашият касетофон, диктофон, камера и пр. не може да влезе там. А в парламента кой откъдето се сети – идва да протестира там.
– Е, все пак ние сме парламентарна република, вие сте избрали тези хора за премиер, министри.
– Ние сме министерска република, това трябва да е ясно.
– Това само заради Бойко Борисов или по принцип?
– Не, не, по принцип, реалната власт е изпълнителната власт. Там се разпределят парите, от там се назначават хората, от там се прави целият апарат и администрацията, която е 600 000 човека. И със семействата си, те са един естествен електорат на управляващите партии.
А парламентът, за съжаление, в момента е една представителност, една представителна фигура и най-подлото през всички тези десетилетия, последните, беше, че негодуванието и възмущението на хората беше през медиите, разбира се. През вас, беше насочено към парламента. Депутатите са най-лоши, те са гадове, те са мръсници.
– Напротив, не е имало такова нещо.
– Докато министерства, агенции, чиновници, целият този апарат, който всъщност има достъп до ресурс, до пари, има възможност да прави корупция, абсолютно на тъмно остава, стои отстрани, подсмихва се, чака поредния партиен, поредния министър да си отиде.
– Аз мисля, че медиите не работят в пиар отделите на парламента или на парламентарните групи.
– Може ли да довърша само, за да не говорим един върху друг, това не е полезно в ефир. Тези чиновници, този апарат, който стои там, някои от тях по 20 години, се подсмихват, когато идват избори, защото казват, а тоя министър сега ще си отиде, а ние сме пак тук и ще продължим да крадем. Това е сериозният проблем за страната ни, а не президентът.
– Ще ви репликирам, че медиите не са задължени да правят имиджовия образ на нито една институция, нали. Ние нямаме такъв ангажимент, но изместихме твърде темата.
– Но техният обществен дълг е да показват какво става, кой за какво, защото ние сме пряко избрани, аз съм пряко избран от избирателите. Министрите не са пряко избрани, шефовете на агенции не са пряко избрани. Да, президентът е също пряко избран. Затова медиите са длъжни да съобщават какво, какви са нашите позиции.
– Всеки ден го правим, всеки ден.
– Всеки ден, а знаете ли колко стотин пъти съм установявал, че моето изказване в парламента, където съм избран от избиратели – българи, е отрязано, не влиза в емисиите. И започват разправиите с редактори, ама защо ми се месите. Не бе, не ви се меся, само че вашият обществен дълг не е да казвате: депутатите са лоши, те ядат кюфтета.
– Значи, не мога да поема ангажимент за другите медии, но за „Хоризонт“ това не е така, защото вие сте участвали многократно.
– А да осведомявате какво става. Ето сега например.
– Сега изместваме малко темата, за която сме ви поканили. И започваме с това, за което вие искате да си говорите. Дайте да сложим ред и съответно аз да ви задавам въпроси и вие да ми отговаряте, ако нямате нищо против това.
– Аз участвам, и също като ваш колега ще ви насоча погледа, понеже говорим за важности, приоритети, какво медиите могат и не могат, ето в момента например една голяма тема отсъства от българската медийна среда. На 15 януари, съвсем скоро, преди броени дни, в Европарламента е гласувана поредната резолюция, в която се защитават правата на мигрантите, търсещи убежище. Това е тема, която аз лично поддържам много силно. И забележете как се гласували там. Значи дават се права на мигрантите да идват тук, да се заселват, да изнасилват, да убиват, в центъра на Кьолн да опипват момичета и т.н. Всичко това се защитава от евродепутатите – Георги Пирински от БСП, Асим Адемов от ГЕРБ, Емил Радев от ГЕРБ, Неджми Али от ДПС, Филиз Хюсменова от ДПС, Илхан Кючук от ДПС и Искра Михайлова от ДПС. Въздържали се, което означава, че одобряват мигрантите да идват тук, да вилнеят в Европа, са гласували – Ангел Джамбазки – ВМРО, Петър Курумбашев – БСП, Момчил Неков – БСП, Ева Майдел – ГЕРБ…
– Г-н Сидеров, нека да поставим ред на този разговор. Аз съм водещият.
– Това не ви ли интересува?
– Не, интересува ме. Темата, за която сме ви поканили…
– Ама това е много важно, защото идват евроизбори и сега българите ще изпратят отново такива хора, които ще отидат да защитават правата на пришълците и Истанбулската конвенция…
– Това четене на имена…
– Единствено ПРОТИВ е гласувал Николай Бареков от всички 17 български депутати, всички други са одобрили правата на тези, които всъщност убиват Европа.
– Това четене, което направихте на имена, означава ли, че продължавате войната си с Ангел Джамбазки и се приближавате все повече до Николай Бареков?
– Това означава, че хвърлям светлина върху тема, която вие покривате, прикривате, цензурирате.
– Вие не можете да обобщавате всички медии, а „Хоризонт“ в никакъв случай не е обобщавал…
– Чакайте, а не сте ли длъжни да кажете на българските граждани как работят избраните от тях…
– Г-н Сидеров, дали ще продължи този разговор в градивен тон, аз да поставям въпросите, а вие съответно да отговаряте?
– Ако ме прекъсвате, няма как да продължи.
– И аз така се надявам, но темите, които…
– Ами не ме прекъсвайте като детска учителка, а ме оставете да говоря.
– Не ви прекъсвам като детска учителка.
– След като сте ме поканили тук, ще ме оставите да говоря, защото има какво да чуете.
– Въпросите ще задавам аз, обаче в този разговор аз съм водеща и съм ви поканила в качеството на лидер на парламентарна група.
– Това е стилистиката на следователите – въпросите тук задавам аз.
– Не, не е в стилистиката. Ами след като смятате, че можете да дойдете…
– А не ви е интересно какво ще ви кажа като човек с много голям политически опит и възгледи.
– Да, интересно ми е, имам свои въпроси и ако ми позволите, ще ги задам. Иначе бих могла да ви оставя да си изговорите монолога.
– Вие ме прекъснахте, даже хората не чуха кои от тези, които са изпратили с 12 000 евро…
– Напротив, за Ангел Джамбазки чуха, как продължава това?
– Не за Ангел Джамбазки, оставете, не е само той, ако не ви интересува Ева Майдел, Емил Радев от ГЕРБ, тези от ГЕРБ, които сега, оня ден в НДК …
– Защо през началото на тази година упорито се занимавате с евродепутатите, а вчера дори изпратихте позиция на партията, че ще подготвите и нормативни предложения евродепутатите да се отказват от своята заплата. Каква е целта, не е ли популистка?
– На вас не ви ли е ясно защо? Защото тези евродепутати са избрани от българските избиратели, отиват там с огромни заплати по 10-12 хиляди евро месечно, правят си спестовни влогове по 1 милион след това и никой не знае как харчат те тези пари и какво вършат. Ето какво вършат, аз ви показвам, аз върша вашата работа. Показват…
– Не, не вършите моята работа, докато…
– Показвам, ами това трябваше вие да го изчетете.
– Не, не можете да ми казвате аз какво трябва да изчета пак.
– Но не вие лично, не вие лично – медиите. Имам предвид вие, медиите, трябваше да запознаете българската общественост как са гласували техните мили избраници в Европарламента.
– Дали бихме могли да продължим, изчерпахме, мисля, темата срещу гласуването на евродепутатите.
– Не сме я изчерпали, защото това е тема, която се затъмнява, и аз се опитвам да я осветля. Вие обаче се опитвате да ме отклоните, да ме спрете, не знам защо.
– Ами защото си има теми…
– Страхува ли се Българското национално радио от истината какво правят евродепутатите?
– Не, не се страхува Българското национално радио. Този разговор е доста деградивен за слушателите и никой няма да разбере вашите идеи.
– Напротив, той е полезен.
– И предложения, защото много хора вече ги определиха като популизъм.
– Той е полезен. Направете една анкета сред слушателите дали им е полезен този разговор и тези теми. И ще видите, че те ще искат да знаят какво правят техните избраници. Те ще искат да знаят колко пари те са натрупали в банкови сметки в резултат на големите си заплати и какво правят с тези пари. Това, което аз предложих съвсем наскоро и го цитирахте, и ще го оформя и законодателно, и като юридическа формула, е – този, който се кандидатира за евродепутат, нотариално ще бъде оформено, юридически изрядно, да декларира, че парите, които взима над средната българска заплата, тук, която в България е приета, ще отиват в специален фонд за подпомагане на болни деца. Ако някой не иска да го направи, да не се кандидатира за евродепутат. Или пък не иска, но се кандидатира – да излезе и да обясни защо не иска да дарява тези пари.
– Така ли започнахте предизборната си кампания в европейските избори?
– А тези, които сега са… Не, това не е кампания, това е позиция.
– А защо сега?
– А защо не?
– Ами точно преди евроизборите изглежда малко странно. Имахте възможност години наред да го поставите като тема.
– Винаги съм говорил за това. Само че темите, които вие като национални медии, Националното радио и Националната телевизия тия дни започвахте своите емисии с изключителната новина, че ГЕРБ имат партиен форум. Това, знаете ли, върна ме към 13-ия конгрес на БКП, защото аз съм свидетел, тогава построиха НДК между другото и направиха „Витошка“, ремонтираха я. И онзи ден това, което гледах в НДК – построена от комунизма, от лошите комунисти, ме върна към 13-ия конгрес на БКП. Само че искам да направя една лека забележка към ГЕРБ, ако искат да приличат на БКП, то нека да върнат цената на тока, водата и парното такива, каквито бяха тогава – по 70 стотинки и 1,20.
– Защо се опитвате да редите емисиите на колегите-журналисти, каква е целта на това?
– А защо не? Нямам ли право като колега-журналист? Много от шефовете на сегашните медии са чиракували при мен занаята журналистика.
– Носталгия усещам.
– Имам право да го кажа. Не, имам просто правото да го кажа.
– Направо като заяждане изглежда този разговор, дали можем да го продължим по същество, или ще продължим така?
– Нима смятате, че това, което говорихме досега, не е по същество?
– Ами не отговорихте на въпросите ми.
– Аз отговарям на въпросите, които са важни за българските слушатели, вашите слушатели.
– Тоест вие сте дошли с намерението да си говорите каквото си решите?
– Точно това обяснявам, опитвам се да ви обясня ясно, че дневният ред на обществото ни не е дневният ред на медиите, особено на националните.
– Това е вашето лично мнение, така че дали бихме продължили по същество?
– Но моето лично мнение се базира на богат опит и на обществено признание, тъй като …
– За трусовете във вашата коалиция, защо не се явявате на заседанията на съвета?
– Моето лично мнение е било одобрявано, подкрепяно от стотици хиляди българи през годините, докато примерно вашето лично мнение – не. Вие сте назначен човек, работите тук.
– Аз ви питам за заседанията на коалицията, имате ли конфликт там и защо не се явявате?
– Задавате въпроси, аз обаче съм обществено обвързан. И когато през 2005 г. направих партия АТАКА, то беше защото стотици хиляди хора го поискаха – те казаха: Направи партия, за да може твоите идеи да бъдат следвани от нас. И аз отговорих на тяхното искане. Затова сега отговарям на техните въпроси. Дневният ред на обществото, а не дневният ред на Българско национално радио…
– А дали ще ви се доверят отново?
– Което се финансира от бюджета, републиканския, с… милиона лева, колко годишно…
– Смятате ли, че по този начин ще имате повече привърженици и ще спечелите за изборите, които следват – и за местните, и за евроизборите?
– И въпреки това, въпреки огромния си бюджет Българска национална телевизия с огромния си бюджет от 90 милиона и радиото с 45 милиона се разминават с дневния ред на обществото. Защо така? Това не е ли тема? Не ви ли кара да се замислите, вие сте хора, които…
– Това е вашето мнение. Аз не смятам, че „Хоризонт“… и няма смисъл да влизаме в този разговор.
– Моето мнение е основателно и това, което казвам, е тревожно…
– Кажете предложенията си за промени в Изборния кодекс, които се обсъждат в парламента? Ще подкрепи ли АТАКА например предложението на ГЕРБ по отношение на социологическите прогнози. Каква е вашата позиция по тази тема?
– И би трябвало да се замислите всички.
Моите предложения за съжаление също останаха така в сянка, защото не са интересни за медиите. Какво казват те, схематично, защото текстът е пред мен, но той е сух и юридически. Аз предлагам да се спази европейският норматив, защото в момента българският Изборен кодекс го нарушава. Европейският норматив още от 1972 г., след това повторен от 2018 г., с акт казва, че „бариерата не може да бъде повече от 5%“. А всъщност в България при изборите за европарламент бариерата реално е 6%, близо 6. Всичко това ощетява по-малките партии.
Това, което предлагаме, е самата технология, методика на изчисляване да се промени така, че малките партии да не бъдат ощетявани. Професор Константинов ще ме разбере много добре. И аз ще му предложа също една дискусия да направим и да видим защо сега големите партии продължават с монопола. Те всъщност се подкрепят – ГЕРБ, БСП, слагам и ДПС, защото те си имат един сигурен електорат и започват вече да броят – ние ще вземем 6, не 7, ние 5, не 4 – чакай, как ги раздавате тия евродепутати като краставици на пазара, питам аз. Първо, защо има сега незаконна методика? Това е моят въпрос и ще го задам лично на г-н Михаил Константинов, с него се познавам от 1990 г., публикувах му статия във в. „Демокрация“, никой не я искаше, той още я помни за 500-те хиляди…
– Добре, давайте.
– …гласа, които са фантоми. Така че проф. Константинов го приканвам да седнем и да обясним защо сега българският Изборен кодекс… и ГЕРБ да се замисли като партия, която определя всичко в парламента. Защото трябва да ви кажа, че от доста време вече групата на патриотите не решава кворума. Господин Цветанов си прави кворума с „Воля“ и с ДПС – това е известно на всички депутати.
– Вие не сте ли част от „Обединените патриоти“. „Обединените патриоти“ не участваха ли активно в управляващите?
– Част съм, да, разбира се.
– Тогава?
– Точно това ви казвам, че като парламентарна група ние нямаме смисъла, стойността, която ни се придава понякога, че без нас не можел кворумът. Не е вярно, г-н Цветанов, един опитен парламентарен играч, голям политик за мен, сравним с Шарл дьо Гол, Аденауер, Кенеди и други титани в световната политическа история. Той наистина е голям, много опитен политик и той отдавна, от месеци вече не залага кворума в парламента на групата на патриотите. Това също е нещо, което малко се обсъжда, остава в сянка, затова ето пак хвърлям светлина и върху този въпрос.
– Други проблеми има ли такива, върху които бихте хвърлили светлина?
– Така стана и по темата за изтребителите, видяхте много добре, че решението беше гласувано с гласовете на ГЕРБ, ВМРО и ДПС. Даже някои коментатори запитаха – това ли е новата коалиция? Не знам, да си отговорят хората дали е това новата коалиция. Аз изложих много добре …
– Тоест вие вече част ли сте от управлението, или не, не мога да разбера?
– Аз не съм бил част от управлението през цялото време.
– Все пак сте част от „Обединените патриоти“, които са в коалиция с ГЕРБ, не мога да разбера това, което говорите?
– Аз ви изясних, че цялата реална власт в България е изпълнителната власт. Така че аз, седейки в парламента, не мога да бъда част от управлението. Нещата, които съм предлагал до момента, не са минавали. Така че как да се представя като част от управлението?
– Обиден ми се струвате?
Обиден не мога да бъда, защото обидата е някаква, как да ви кажа, това е присъщо на някаква ученическа компания, ако се е събрала нещо да играе бридж белот и да се обиди някой. Ние сме в политиката, тук няма обида, тук има факти и коментари.
– По този начин не се ли опитвате да хвърлите цялата отговорност на ГЕРБ, въпреки че вие също участвате в управлението?
– Тя е в техни ръце. ГЕРБ всъщност носи цялата отговорност.
– Вашата коалиция има представители в Министерски съвет, моля ви. Зациклихте ли там?
– Нашата коалиция влезе, аз съм повтарял много пъти, че тази коалиция е реалност благодарение на моите усилия. Но тази коалиция влезе в управляващата коалиция като съуправляваща с намерението да направи неща, касаещи доходи на българите, пенсии и т.н. Вместо това ни се предлага да похарчим 2 милиарда лева за най-луксозната военна стока F-16, самолети, които по никакъв начин не ни повишават защитата.
– Ето, увеличихте от началото на годината заплатите на хората в бюджетната сфера?
– А хората мен ще ме питат, понеже ме познават най-много от всички патриоти, ще ме питат – добре, какво стана с пенсиите, какво стана с минималните пенсии? Какво да им отговоря?
– Ами можехте да положите повече усилия, ми се струва, тук. Обаче трябва да сложим край на този разговор, защото следват новините на „Хоризонт“, които са задължителни в 13 часа. Не знам доколко сме били полезни на слушателите с този разговор и доколко реално те са разбрали посланията ви.
– Надявам се да не започват с форум на ГЕРБ вашите новини, а наистина важни събития да има.
– Но се надявам следващия път малко по-съдържателен и в един по-спешен порядък да минем през основните ви идеи.
– О, ще си взема бележки за следващия път. Благодаря за поканата.
