На 21 януари може да наблюдава пълно лунно затъмнение
На 21 януари рано сутринта от България може да се наблюдава пълно лунно затъмнение, съобщи физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българската академия на науките.
Частичните фази на затъмнението ще започнат в 5.37 часа българско време, когато Луната ще започне да навлиза в земната сянка, а в 6.41 часа ще бъде пълното лунно затъмнение – тогава Луната ще изглежда червеникаво-кафява. Тя ще се намира ниско зад западния хоризонт, затова желаещите да наблюдават астрономическото явление е добре да изберат за целта място с незакрит хоризонт от високи сгради или планински възвишения в посока запад.
През 2019г. в различни точки на Земята ще има общо 5 затъмнения – три слънчеви и две лунни. Освен пълното слънчево затъмнение, което може да бъде наблюдавано от България, през януари ще има и пълно слънчево затъмнение в Северозападна Азия и Япония, както и в северната част на Тихия океан. Неговата максимална фаза ще е в 3.41 часа българско време, когато Луната ще закрие 62% от площта на Слънцето.
На 2 юли в южните части на Тихия океан и от Южна Америка може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. На координатите, на които ще се състои неговата пълна фаза обаче няма суша. Екипи от професионални и любители астрономи от цял свят ще посетят Чили, включително и група от България.
В нощта на 16 срещу 17 юли от България може да се наблюдава частично лунно затъмнение, чиято максимална фаза ще настъпи в 00.31 часа на 17 юли. Затъмнението ще трае 2 часа и 58 минути.
Последното затъмнение за 2019г. ще бъде пръстеновидно слънчево. „Това е особено красиво явление, случващо се когато Луната е близо до апогея на своята орбита, тоест когато е най-далече от Земята“, каза Пенчо Маришки. Затъмнението ще се случи на 26 декември. То ще започне пътя си от Саудитска Арабия, ще премине над Индийския океан и Южна Индия, за да стигне до Филипините. Максималната му фаза ще бъде в 7.17 часа българско време, когато ще бъдат закрити 94% от площта на слънчевия диск, а останалите 6% ще останат видими около Луната като светещ тънък пръстен.
/Фокус
