Подсъдими босове перат имидж с поръчкови доклади за мафията

Синхронна атака, спретната по всички правила на ченгеджийското изкуство, проведоха подсъдими босове, криещи се зад маските на издатели у нас. В опит да преперат имиджа си те си уредиха да се публикуват два доклада от организации, които на пръв поглед нямат нищо общо една с друга – Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода и „Репортери без граници“. Анализите са уж срещу мафията, но в тях изобщо не се говори за мафията у нас. Причината е прозаична. С тях поръчителите им Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Цветан Василев едновременно се пробват да се отърват от етикета „олигарси“, да се изкарат борци срещу мафията и да удрят общия си враг – депутата от ДПС и наш издател Делян Пеевски. При това развявайки като медийно знаме срещу организираната престъпност не друг, а подсъдимия Иво Прокопиев.

Атаката е толкова срамна, че организациите си служат с брутални лъжи, преповтаряйки опорните точки на олигарсите. В доклада на „Репортери без граници“ например пише без грам доказателства, че Пеевски бил „водещ производител на цигари“ у нас. И отново се опитва да му метне фиктивната връзка с „Булгартабак“, като развява и опорката за имагинерен тютюнев монополист. Доказателства няма и как да има, защото Пеевски никога не имал мажоритарен дял в тютюневата компания, а преди 2 години продаде и миноритарния си дял от дружеството. Това е лесно проверимо при елементарна проверка в регистрите. Но репортерите явно, вместо да направят такава, се доверяват на лъжите на подсъдими босове и техните перодръжки. Също толкова лесно проверимо е, че „Булгартабак“ продаде всичките си марки на международния тютюнев гигант BAT. Но този факт също удобно се премълчава, защото не е удобен за атаките срещу Пеевски.

Докладите не са случайни, още повече че са публикувани едновременно – на 27 ноември. Те издават тревогата на олигарсите и техните наемници, че напоследък маските им на обществени благодетели заплашително започнаха да падат. И вече трудно могат да оправдават разследванията срещу тях като „натиск срещу свободното слово“. Затова си поръчват анализи от чужбина, които после завъртат през медиите си у нас. За да ударят този, който през медиите и законодателните си инициатив започна да осветлява истинското лице на олигархията у нас – Делян Пеевски.

Анализите се допълват и в целите си – докато единият иска Европа да дава повече пари за „независима“ журналистика (отколешна мечта на кръга „Капитал“, който от години не успява да издържа медиите си на пазарен принцип, тъй като никой не желае да ги купува – б.а.), другият недвусмислено показва на публиката, че Пеевски е „лошият“, а медиите на олигарсите са „добрите“. А истината е, че медиите от нашата издателска група са единствените, които не се издържат от грантове, чужди фондации и европари. За разлика от изданията на олигарсите, които са със сринати тиражи заради лъжите им, ние разчитаме на изцяло пазарни принципи за финансиране – продажби от висок тираж и реклама. А фактът, че вестник „Телеграф“ е най-четеният, а „Монитор“ е сред най-влиятелните, показва, че на нас читателите ни имат доверие.

Именно заради сринатия тираж на изданията си и тези на неговите авери олигарси Иво Прокопиев се възползва от факта, показан и от доклада на КЗК, че вестниците имат едва 5% дял в новинарския поток. Останалите 95% се държат от електронните медии, чийто мейнстрийм той е овладял през приближени ключови тв лица. Последното лъсна и от стенограмите „АРГО-гейт“, в които той сам си признава, че може да реди „дневния ред на новините“ в големите телевизии. В това той е подпомаган от човека, който буквално му подари първия милион – Фетхуллах Иван Костов. Командира, който му даде „Каолин“ и „Дамяница“ за без пари, създаде матрицата от медии и НПО-та, за да може да контролира общественото мнение и след падането му от власт. Именно тази матрица в момента използват Прокопиев и останалите отрочета на Костов. Кой говори?

НПО-тата, които стоят зад двата доклада, макар привидно да изглеждат авторитетни европейски организации, всъщност имат сериозни обвързаности с определени политико-икономически кръгове у нас. Или поне екипите им от българска страна, които стоят зад изследванията като автори или източници на информация.

Първият анализ е озаглавен „Мониторинг за медиен плурализъм“ и частта му за България е писана от три пера на кръга „Капитал“ – любимата юристка на Командира и настоящ експерт по медийно право Нели Огнянова, шефа на спонсорираната от Иво Прокопиев фондация „Медийна демокрация“ Орлин Спасов и активистката на Асоциацията на европейските журналисти у нас (която също се захранва с кадри и не само от разградския бос – б.а.) Николета Даскалова. В същия ден друг проект, в който участва тя – „Вестник за вестника“ на АЕЖ, пък излезе с хвалебствено слово за Прокопиевия флагман „Капитал“. Задграничното НПО и друг път е ползвано за атаки срещу Пеевски и тогава стана ясно, че в него се труди и подопечна на мераклията за властови постове и настоящ лидер на „Да, България“ Христо Иванов.

Във втория доклад – „Журналистите под прицела на организираната престъпност“, за източници са ползвани т.нар. разследващи журналисти от „Бивол“. Пред „Репортери без граници“ от сайта, известен с рекета си над кметове и бизнесмени, се оплакали, че били обект на тормоз заради „разкритията“ си. Всъщност за истинността на доклада може да се съди и по друго – в него жестоко убитата тв водеща Виктория Маринова е наредена в списък на журналисти, загинали заради работата си. Преди няколко месеца, когато стана ясно, че опитите на „Бивол“ да си направи реклама със смъртта на Маринова не почиват на доказателства, от „Репортери без граници“ сами извадиха България от списъка с убити журналисти. Въпреки че и до днес страната ни не фигурира в този списък обаче, НПО-то не се е посвенило отново да претопли „биволските манджи“ за смъртта й.

Медиите, които разпространиха лъжите: „Фрогнюз“, зад който стои банкерът беглец Цветан Василев, и „Сега“ на газовия олигарх Сашо Дончев

www.monitor.bg