Да успееш не благодарение, а въпреки системата!
Разпространителите се „наакаха“ от един млад писател и неговите книги. Толкова ли съм страшен? Едва ли. Толкова са наплашени. От какво ли?
Това е един от най – продаваните български писатели. Мислите че ви гърабкаме? Ами още сега можете да посетите личната му фейсбук, страницата и да се уверите, че в България днешно време е възможно да продаваш само чрез интернет при това печатни произведения и да успяваш… Според него всичко се дължи на „цензурата“, защото само преди година веригите книжарници ХЕЛИКОН, например заредиха от неговите книги, но след като се запознаха със съдържанието им ги върнаха от … страх. „Това превърна жанра който определям за творчеството ми от съвременна българска белетристика в истинска „ъндъграунд литература“.“ казва самият той. Tribun.bg ви среща с писателя Веселин Стаменов, творецът който не се свени да заяви че „краде“ от перото на Марио Пузо и Христо Калчев и се интересува само от оценката на читателите… За него се знае че е родом от югозападния край на България, в комитския град Гоце Делчев, действащ издател, който не се страхува да издава мемоарите на убийци от затвора, разследващ журналист по призвание, автор на анализи, коментари и вулгарни романи, които се четат с голям интерес у нас и в чужбина дори.
-Господин Стаменов, в предварителния разговор заявихте, че „крадете“ идеи от своите идоли в литературата Марио Пузо, Христо Калчев, Чарлз Буковски… Успешно твърдение за привличане вниманието с провокация?
-Благодаря за признанието че съм ви спечелил вниманието. Мисля, че Пикасо беше казал „добрият творец копира, гениалният краде“ , аз споделям тази мисъл. Мисля че не е порок да следваш една линия, особено ако си имал честта да работиш с един от основателите на тази линия. В моя случай – Христо Калчев. Да, аз повярвах че мога да пиша след като се вдъхнових и прочетох на един дъх, вулгарния роман НЕРОН ВЪЛКЪТ. След като затворих последната корица на книгата си казах,значи и за автори мислещи като мен има място в литературата и започнах…
Посланието което неговия идол Христо Калчев му пише в една от последните си книги
-Умишлено или не съдбата те срещна със твоя идол Христо Калчев?
-Ще повторя думите – в моя случай. Ще продължа с мантрата, която твърди, че човека когато силно желае нещо ще намери начин да принуди съдбата да му го даде. С Калчев ме срещна упоритостта ми, писмата които му написах и първите глави на романа ми „Раждането на тигровата акула“, които му изпратих. Видял е нещо в мен и се е впечатлил, преценил че иска да го следвам като автор. Той не беше егоист, което днес е модерно за всички творци… Просто ще го кажа в негов стил – две крастави магарета се надушиха, едно по старо, другото по младо… Калчев беше първият ми издател чрез ИК „Световит“ , бизнеса официално се водеше от неговия съдружник и най – близък приятел, покойния вече Оги Младенов. Те издадоха първите ми четири книги… Прохождащите ми книги.
-… и ти стигна до, свое издателство, до там книгите ти да са в библиотеките на „Стандфорд юнивърсити“ САЩ до… ?
– До „Стандфорд юнивърсити“ стигна книгата ми „Кървава власт“, / ЛИНК МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК / нека говорим конкретно. Люлката на ИК „Световит“ ме излюпи така да се каже, след това Ню медия груп, издателството, което издаваше тогава вестник „Уикенд“ ми предложиха договор, след това ИНТЕРМЕДИА, след това Феникс Дезайн, след това БГ книга и докато стигна да имам свое издателство. В последното изречение визирам тринадесет години непрестанна борба, ЗА СЛОВОТО, за творчеството си, за бъдещето си като автор… Борба с непочтеност, с лъжи, манипулации, а накрая и с явна цензура…
-Да, четох за скандалите ти с ХЕЛИКОН и други книгоразпространители. Толкова ли са опасни вулгарните ти романи?
– /смее се/ Това е най – веселата част. Ни най малко смятам творчеството ми за опасно. За нещо черезвичайно. Не. Страхът на семейство Панайотови от Хеликон го направи този лъжлив имидж и честно да си призная ми направи услуга. Тази прословута авто цензура, за която говори премиера Борисов при Слави, ако си спомняте… Ето я нагледно! Разпространителите се „наакаха“ от един млад писател и неговите книги. Толкова ли съм страшен? Едва ли. Толкова са наплашени. От какво ли?
-Ами дай да си го кажем направо, имаше автори на книги, които писаха за мафията и не свършиха добре. Може би съдбата на тези автори плаши разпространителите?
-Да. Типично по български. Всеки гледа опаковката и си прави изводите, без да вникне в съдържанието. За разлика от други съществували преди време автори на книги, аз нямам претенции да съм бил част от нещо или от някоя схема… Аз не използвам литературата си за бухалка, а някои от тези които визираш определено я ползваха. Един от тях дори работеше по схема – плащай да не те опиша… Повярвай, знам какво говоря! Но това е минало. В моя случай, казвам това за трети път, нещата стоят другояче – говорим за истинска фикция, истинска фабула, истинска литература…
Представи си например някой да посегне на продуцентите на сериала „Под прикритие“ за това че са направили сериал за мафията с измислени герои…, въпреки че филма беше болезнено реален, като моите книги например… не е сериозно нали?
-Да, има логика. Но ти издаде и книга на истински убиец. Човек който застреля една банкерка преди години и сега лежи в затвора?
-И какво скандално има в това. Миролюба Бенатова например с колко престъпници е правела интервюта, предавания… Един колега от ИК“Труд“ изадеде книга с интервюта на всечки живи масови убийци на България по затворите. Това ни е работата на нас издателите, писателите, журналистите…Това нито е опасно нито скандално. В случая става въпрос за книгата „Размисли от килията“ на Любомир Симеонов, книга за която дори е платено да не се разпространява. Това я прави уникална и търсена. Забранения плод. Скандална – да но не и опасна… Нужна и полезна е според мен, защото един убиец назовава пороците ни като общество и истината за системата, за която последно време дори се говори че ни „убива“…
– Как е положението с критиката? Хейта? Как те приема гилдията?
-Ама откровено ли? Дреме ми на оная работа за гилдията. Ето днес например по Нова телевизия, писателят Калин Терзийски призна пред Мон Дьо, че е продал 350 бройки от новата си книга за три месеца. Това е срам. Жалка оценка. При такъв тираж аз ще спра да пиша, не защото съм самонадеян, не защото съм пуяк или себичен, а защото тиражът на един автор е реалната оценка за творчеството му. Читателите я пишат не самоопределилите се за .. някакви. Скоро едно застаряващо пиянде, не мил не драг пияница представящ се за сомелиер, подивял че имам вече над 18 700 последователи във фейсбук, се опита да ме оплюе и
Последният издаден роман на Веселин Стаменов – ДО ГО ДУХАТ СПРАВЕДЛИВИТЕ се радва на нечуван успех
да омаловажи това което правя. Смях се цял час. Когато видиш отчаяността в очите или в случая сред редовете на своите опоненти, това показва нивото ти над тях. Жалка картинка. Типична за България. Някой докопал се до кокала не го пуска, друг успява въпреки системата и е виновен за това… Нечувано и невиждано но реално за България.
-Накрая, ще се осмелиш ли да дадеш оценка за политическия живот на България. Ти пишеш за задкулисието, за корупцията в книжния си хит „СХЕМА“ – вулгарен роман, твърдиш че водиш война с политическото лицемерие. Къде бъркаме?
-Преди да кажа каквото мисля, ще заявя че нито съм професионален анализатор нито имам сериозни претенции като писател. Нито съм политически критик, политик… аз съм един обикновен човек, който обаче претендира, че има будна съвест и позиция. Бъркаме в мисленето си като общество. За това се надявам да не ви скандализирам много, като заявя че тази държава ще се оправи ако властта, наистина попадне в ръцете на разбойниците. Ама истинските. Примера с кралица Виктория, която вместо да избеси пиратите, ги прави лордове и те превземат света в името на короната. Вижте Абрамович от съмнителен олигарх в Русия в Лондон стана „сър“. Звучи гадно но е факт… Пузо пише – справедливост има само при дон Корлеоне, истински светец за бедните е бил Ескобар. Геният е там един мъж с пет цента в джоба успява да стане милиардер, а след това юпита завършили мениджмът и икономика в Харвард работят за него. Дайте властта в ръцете на можещите хора, не на марионетките и мошеници, които могат да облекат в морал користните си цели и интереси. Нещо в мисленето ни е изкривено. Богат глупав няма, а в България богатството е порок, заради вроденото ни сиромахомилство и анрешковщина… Не звуча популистки но говоря със сърцето си!
Предпочитам да ме управлява човек като Маер Лански например, а не младият и надежден депутат издигнат от Бай Ганьо в едноименната книга на Алеко – част 2. Видя се че до сегашното ни мислене ни води все към дъното, ами да вземем да го сменим….?
