Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини
Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.
Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“ в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас – 55,9% от анкетираните са ги определили, като „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15,7% – „да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13,9% – „заради грижа за по-възрастен или болен близък“.
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.
Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници – 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът – около 40%, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9% от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6% – да получат професионална реализация в страната, за 7,1% – възможността за добра работа, а за 5,3% – да развиват собствен бизнес или да инвестират.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%, сочат данните на учените.
Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3% е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6% – признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко – 1,7% от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.
