Нов вид интервю се провежда в столични фирми. Желаещите да работят в охранителни компании трябва да преминат през детектор на лъжата. Според експертите едни работодатели използват полиграфа само при наемането на работа, докато други периодично тестват своите служители.
„Явно българинът гледа много филми, но промишленият шпионаж се оказва тема, по която работят почти всички по-сериозни фирми, каза пред БНР Тодор Тодоров, който е криминален психолог. „Това ти да изпратиш човек в своя конкурентна фирма, който да бъде на определена позиция, която да ти помага ти да се сдобиваш с вътрешна информация от тази фирма, и особено ако пък работите често по линия на обществени поръчки или някакви такива проекти, ти тогава, реално погледнато, си осигуряваш предварително победа“, коментира Тодор Тодоров.
Според Тодоров, това, че българинът е много честен и трудолюбив е мит и затова нерядко още при наемане на работа фирмите използват помощта на полиграфа. Едно от нещата, които се проверяват е дали на предишното си работно място кандидат-служителят не е използвал порочни практики. „Защото, оказва се, че няма значение каква заплата взимаш, за да решиш да злоупотребяваш. Ако взимаш 500 лв. заплата, крадеш после за 1000 лева.
Ако взимаш 5000 лева, крадеш за 50 000. Просто апетитът идва с яденето. Ако си го правил досега, и на новото си работно място като се ориентираш в ситуацията, като видиш къде има слаби звена във веригата, ти ще започнеш да го правиш пак“, заяви Тодоров.
„Не е много популярно или поне не се говори много за това, но в нашето ежедневие се намеси промишленият шпионаж. Конкурентни фирми на нашия пазар търсят всячески да се сдобият с вътрешна информация от своите конкуренти, с цел прилагане на добри практики или придобиване на клиенти на конкуренцията“, признава Елена Борисова, мениджър в охранителна компания. Тя опроверга битуващото мнение, че служителите биват заставяни насила да минават през такива изследвания.
„Такова изследване се провежда само ако служителят е съгласен и е декларирал писмено, че е съгласен. Ако наш служител не се съгласи, такова изследване не се провежда“, твърди Борисова. За част от служителите тестовете за лоялност са фиксирани веднъж годишно – това са служители с достъп до конфиденциална информация или до значителни финансови средства.
„Това е фиксирано в трудовите им договори, те знаят, че това ще се случва и са предварително подготвени, даже е фиксирано кога в годината се случва“, допълва Елена Борисова. Тя акцентира върху празнотите в законодателството ни относно полиграфските изследвания. Според статистики над 60 на сто от фирмите у нас губят около 5% от оборота си годишно заради измами на работните места.
Десислава Лазарова, мениджър в охранителна компания, разказва за усещането да бъдеш тестван с полиграф: „За пръв път се сблъсках с тази практика, но не мога въобще да кажа, че съм се притеснявала от факта, че трябва да мина през такова изследване. Мина безпроблемно, лесно, бързо, когато няма какво да криеш“.
Невинаги обаче изследването протича по описания начин. Често нароилите се фирми не отговарят на никакви изисквания, а повечето работещи с полиграфа не притежават професионална квалификация. Според Тодор Тодоров, „куцо, кьораво и сакато се занимава с тази дейност“. „Не може с тридневен онлайн курс да работиш работа, при която изключително рязко се намесваш в съдбата на човека“, подчерта Тодоров.