Българските деца до 5-годишна възраст са изгубили заради мръсния въздух общо 1139.7 години от живота си в сравнение със ситуация, в която в градовете и селата нямаше толкова дим, емисии от транспорт и предприятия. Когато се добавят и почти 219 г. за децата на възраст между 5 и 14 години, се оказва, че мръсният въздух е отнел на малолетните в България общо 13 века и половина живот.
Данните, цитирани в края на октомври от Световната здравна организация (СЗО), са за 2016 г. и обхващат децата до 14-годишна възраст, като изчислението е направено за ефекта от вдишването на прахови частици с диаметър 2.5 микрона или по-малко (ПЧ2.5). Тези частици да твърде малки, за да бъдат видени или помирисани, но имат изключително вреден ефект и могат да причинят рак на белите дробове, астма и сърдечни болести.
Според СЗО преди две години поне 15 деца са починали в България заради убийствени концентрации на ПЧ2.5. Иначе казано, на всеки три седмици и половина мръсният въздух е убивал по едно дете.
В края на октомври проучване на Европейската агенция по околната среда, обхващащо 41 европейски страни, показа, че през 2015 г. замърсяването с фини прахови частици е довело до преждевременната смърт на 14 200 души в България.
© Reuters
В четвъртък Европейската комисия настоятелно призовава България да изпълни изцяло решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г., което установи, че България е нарушила задълженията си според Директивата за качеството на въздуха, като не спазва изискванията за пределно допустимите концентрации на ФПЧ10 в атмосферния въздух и за свеждане до минимум на продължителността на периода на превишаване на стойностите.
Независимо че правителството е оставило процедурата да стигне до Съда на ЕС, т.е. от години е знаело за проблема, 19 месеца по-късно част от нужните мерки – например нови изисквания за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, използвани за битово отопление – се още са на етап планиране. Ако България не предприеме необходимите действия и случаят отново бъде отнесен до Съда на ЕС, могат да бъдат наложени финансови санкции, предупреди еврокомисията. В друго предупреждение от Брюксел се посочва, че българското законодателство не се опитва да сведе до минимум продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности.
СЗО поставя акцента върху малките деца и като прилага метода DALY, показва каква е разликата между измереното реално състояние и една идеална ситуация, в която цялото население доживява старини без сериозни заболявания. Докладът предупреждава, че през 2016 г. близо 600 000 деца по света до 14 години (543 000 от тях под 5 години) са умрели само заради мръсния въздух в домовете или селищата им. На планетата 93% от децата живеят на места с въздух, замърсен над препоръчаните от СЗО безопасни нива.
В доклада има и интерактивен инструмент, благодарение на който може да се провери колко пъти над или под препоръчителната норма за ПЧ2.5 на СЗО е бил въздухът преди две години в конкретни градове (мярката е концентрация на частици в микрограма на кубичен метър въздух, а пределно допустимата за година норма е 10 µg/m3). Така се вижда, че в Тетово в съседна Македония е бил най-мръсният в Европа – 8.1 пъти над нормата, следван от босненския град Тузла с 6.5 пъти.
Проверката за България показва, че живеещите в София са били изложени през 2016 г. на два пъти повече от допустимото концентрация на опасните частици. В Пловдив показателят е вече 3 пъти (колкото в Перник, Горна Оряховица и Плевен), в Бургас – 2 пъти, във Варна – 70% и т.н.
Средният показател за цялата страна е 170% над нормата.
