Вместо зимен летен сценарий за България в края на октомври – студената вълна, която ни даваше глобалният модел като за финал на същинската есен, се превърна в гореща – във колоса на фьона Ловеч вчера максимална стигна до ранноюлски стойности от 29 градуса, пише в популярния сайт за метеорологични прогнози Meteobalcans.com.
Това е почти рекорд за финала на октомври – в Предбалакана, а и не само, в Средната и Източната Дунавска равнина се късния октомври се усещаше като късен август.
Причината е топлата, почти гореща подкрепа на южняка, който най-силно се усеща в Предбалкана. Страната ни попада между много дълбок средиземноморски циклон и многоцентров източнокаспийски-казахскостепски антициклон, като сме под доминацията на високото налягане.
В неговата северозападна периферия, по която от юг-югоизток се пренася топъл въздух
Късно есенната жега у нас обаче идва не от Сахара, както от обикновено, а от източната част на Средиземно море – Левантийско море, което достига до Израелската крайбрежна низина. Антициклонът засмуква топло от Юдейската пустиня и го затърта през Егейско море и ни го доставя, като най-добре се усеща отвъд Стара планина.
Допълнителен фактор за необичайно високите температури у нас е и полярното струйно течение, което във височина също носи топло от Либийската и Алжирската пустиня.
Завърта покрай мощния западносредиземноморски циклон, от който плътни облаци покриха почти цяла Западна и дори Централна България. А в Хърватските и Босненските Динари, както и по Адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров се създадоха условия и за развитие на купесто-дъждовна област.
Пътешествието на дълбокия западносредиземноморец
Интересна ще е съдбата на този могъщ западносредиземноморец – вместо да поеме на Балканите и добре да напои зажаднялата за дъжд почва, ще се устреми на север, ще докара ранна зима на Франция.
След горещото и сухо лято ранни снеговалежи в Елзас и Лотарингия, сняг и Централния френски масив в южната част на страната.
Основните валежни количества се очертава да паднат в следващите 72 часа на Апенините – 100 литра и нагоре. Част от тях вече се изваляха, в Алпите, Централния френски масив.
В равнинна и хълмиста Германия ще е по-скромно, есенно – до 20 литра в следващите 72-120 часа. По-обилно може да повали само в Ардените.
Все пак тези валежи, макар и напоителни, но недосттатъчни, ще посъживят почти пресъхналата река Рейн, а снегът, който ще натрупа в Алпите ще осигури един добър запас за пролетното снеготопене.
След като премине премине и овлажни почти цяла Западна Европа циклонът ще навлезе в Северно море, така опасно приближавайки се до своя истински прародител – Исландския минимум, от който ще получи допълнителен заряд и отново ще понижи налягането си.
Студът в Западна Европа няма да е траен, а и снегът за Елзас и Лотарингия е под въпрос, все пак топлият Атлантик няма да позволи студените своеволия на Арктика да продължат повече от 24 часа.
В Париж днес се очертава най-студеният ден от седмицата с едноцифрена максимална и студен вятър от североизток с тенденция към затопляне.
Едноцифрените максимуми обаче са много ниски за френската столица, дори и през ноември по климатична норма трябва да са над 10 градуса.
Порои в Западните Балкани
Западните Балкани попадат в периферията на дълбокия западносредиземноморец, границата между антициклон и циклон е съвсем близо до България. Дори Северозападна България в момента попада в периферията на циклона и затова е възможно слабо да превали.
Немският регионален модел дава символични количества от по 1-2 литра до края на месеца, а за останалата част на страната още по-малко – само леко да пръсне.
Същевременно за Западните Балкани изгледите са за есенни порои – в Хърватската и Босненската част на Динарите е възможно валежните количества да надминат 100 литра и да стигнат до 150 за оставащите 72 часа до края на октомври.
По цялото Далматинско крайбрежие, източният бряг на Адриатика – от Словакия на север до северните части на Албания се очертават есенни порои. А Албанска Адриатика изгледите са да е по-умерено – 40-50 литра, което попада в категорията есенен дъжд.
В крайните южни части на Албания – в Северен Епир може да повали малко повече до около 60-65 литра до края на месеца.
Температурите не само у нас, но и над Западните Балкани и на Апенините ще останат доста високи като за късен октомври, ранен ноември и снеговалежи не се очакват.
Само в Карпатите може да повали малко, но северната ни съседка ще е извън обхвата на циклона, съответно и сериозни валежи не се очакват.
Тенденция – последни дни на октомври началото на ноември
След заоблачаването започнало тази нощ утре над почти цялата страна ще е с променлива облачност – сутринта очакваме мъгли и ниска облачност в Тракия.
Минималните в Дунавската равнина се очаква да се задържат на майски стойности – от над 10 до 12 градуса. А Горнотракийската низина ще изстива до 6-7 градуса, Софийското поле също ще поддържа високи минимални до 8-9 градуса за късен октомври.
През деня на север от Стара планина ще нагрява до над плажни 25 градуса. В Тракия до пролетни 22-23 градуса, като ще полъхва обичайно за този сезон, докато на север от Балкана южнякът ще продължи до вторник и максималните да стигат до 28-29 градуса.
Максимални за днес от 21 в Софийското поле до 27-28 градуса в Предбалкана и така ще е поне до петък, през уикенда очакваме леко понижение, но несъществено във височина. Минималните от 6 до 11 градуса, с тенденция към повишение до 8-13 градуса вторник-сряда.
Във фьоновите колоси в Предбалкана и южните части на Западната Дунавска равнина минималните е възможно и да задържат до около 20 градуса и затова минималните се очертават в широки граници от 6 до 20 градуса.
В сряда, в последния ден на октомври, вятърът приземя ще започна да преориентира от изток, североизток
Но по същото време във височина страната ни ще попадне в обхвата на висок антициклон, разположен над Егейско море, който ще вкара още топлина и затова в Пловдивското поле очакваме по-високи минимални във вторник и сряда – над 10 градуса.
В последният ден на октомври да е и най-топъл за месеца – с над 25 градуса, благодарение на Гръцкия антициклон.
За долината на Струма се очертава от умерени до силни южняци – от юг-югоизток, които обаче няма да успяват да стоплят до плажни градуси Санданско-Петричката и Благоевградската котловина, а по-скоро ще държат минималните високи.
Но от вторник гръцкият антициклон трябва да ги стопли и максималните да надминат плажни 25 градуса, а минималните да опитат да достигнат до летни – 15 градуса. Южнякът, сякаш ще се засилва по Струма от днес до сряда.
От сряда до края на седмицата късноесенна жега по Струма
С изключение на днес и във вторник, когато се очертава да е една идея по-прилично откъм градуси, но пак може да се очаква градусите да надминат показанията на моделите, няма да е за първи път.
Жегата във височина все пак ще започне да изтънява, но много слабо поне до 5 ноември ще остане доста топло като за късна есен с максимални около и над 20 градуса.
Все пак ще има известни отстъпления, но с тези над 10 градуса на 1500 метра във височина, а сега и над 15 градуса, това си е голяма жега като за последните дни на октомври.
