Премиерът Борисов нареди да бъдат наказани виновните за „побоя“ над репортера от „Господари на ефира“. Над журналисти не трябва да се посяга, където и да е той, какъвто и да е той, категоричен е Иван Гарелов в своя анализ за вестник „Труд“. С такива силни думи го каза, че да изпиташ гордост каква авторитетна и защитена професия упражняваме.
Наивни ми Борисов, тази защита няма да бъде уважена, защото ние сами потънахме в калта и можем само да будим съжаление. Не, не съжаление, а презрение. Защото „битият“ се оказа жалък симулант, който сам си организирал снимките на „потърпевш“, за да се изкара герой пред зрителите. Борец за истината, който рискува живота си, едва ли не , за да се добере до тази истина. Никой не може да му се опре, защото ще бъде направен за смях в популярното предаване. Но за смях стана самият той, шоуто и телевизията дори. И професията ни, за най-голямо съжаление.
Да се възмущаваме ли сега, че с такова презрение го изхвърлиха от въпросния склад. “Прогресивната„ медийна общественост тъкмо се беше наточила да нададе бойния вик „бият Паниковски”, но сви знамената бързо. Добре, че имало видеозаписи, за да се провали симулацията.
„Артистичният” репортер веднага бе уволнен, но срамът остава. Журналистиката вече е дискредитирана. Затова и не направи впечатление на никого обяснението на полицейския шеф, ръководил среднощния арест на двамата журналисти край Радомир. Искали да проверят съвсем искрено, каза той, какво търсят тук тези журналисти посред нощ, затова ги арестували. Ами, вършат си работата, какво правят. Арестуваха ги, пуснаха ги и всичко отмина. И повече не разбрахме какво точно се е случило там.
Бедни ми Борисов, а давате ли си сметка каква я свършиха придружаващите ви в САЩ журналисти, „сценаристите“ на представлението от срещата ви с президента Тръмп и постановчиците от същата тази телевизия, които разгласиха „историческата“ среща. С тяхното сервилно престараване те унизиха и вас, и представянето на България. И нашата професията, разбира се. Не са виновни хейтърите или БСП, както обявихте. Естествено, че опозицията ще се възползва от гафа. Но не тя го е сътворила. Навярно спестявате гнева си към истинските виновници, защото смятате, че са го направили от добри чувства към вас, от старание, вярност и преданост. Не се заблуждавайте. По този начин подхранвате и възпитавате един фалшив морал, който ви изиграва лоша шега. Защото те не се интересуват какво ще си помисли публиката, а само да задоволят вашата суета. На медиите дължите много за вашата кариера, но помнете следното – медиите със своята сервилност и двуличие са провалили не една кариера, премиерска дори. Попитайте Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов…
Вече се уморих да пиша, че този пошъл език от риалити формати като „Биг Брадър” се превръща в единствения, всеобщия, царуващия език на българската нация във второто десетилетие на 21 век. Всичко е „уникално“, „страхотно“, „убийствено“, „брутално“. Език на младите, на успелите, на спортистите, на интелигенцията, на журналистите, на политиците – управляващи и опозиция. А също и на чалгата, на мутрите, на чиновниците. На всички. Само в глухата и забравена провинция говорят нормален език Рекламата, самохвалството, раздуването, преувеличаването – това вече е манталитет. Благодарение на този манталитет истината се губи, потъва в блатото и на преден план излиза лъжата, фалша, преструвката. Този манталитет ни кара да представяме всичко в рекламна опаковка. Уморих се да пиша колко фалшиви са рекламите и преувеличенията за гимнастичките и волейболистите. Така се създават високи очаквания и публиката остава силно разочарована, дори когато спортистите ни са се представили прилично. Сега, когато резултатите станаха известни, превъзнасянето се превърна в унищожителна критика. От същите тези журналисти, рекламни агенти и пиари, спортни деятели, които създадоха мита за очаквания триумф.
Така се стига и до преувеличенията за външната ни политика, за икономиката, за управлението на страната. Да не нагазваме в сферата на политиката, но не можем да избягаме от ролята на журналистиката.
Винаги съм се отнасял със съмнение към телевизиите, които се саморекламират като „острови на свободата“. Ако през 90-те години това все още се приемаше като разграничение от ролята на медиите в тоталитарните времена, то днес да тръбиш колко си независим и свободен издава някакъв комплекс. Според мен колкото по-зависима е една медия, толкова повече се рекламира като свободна. Телевизиите зависят от своите собственици, от сделките с политиците, от рекламодателите и от какво ли не още. Не е фатално, но тази зависимост не трябва да е тайна. Ето сега телевизията на БСП се нарича „свободна“. Да, тя обяснява, че ще е обществена, ще дава различни мнения, но тя си е собственост на БСП и това я прави в някаква степен зависима. Една партийна телевизия не може да не е зависима. Но хората ще я гледат, ако тя се е заявила като лява и опозиционна, което е по-широко от партийна.
Телевизионен шахмат
Някой програмен шеф в БНТ е добър шахматист. Той се бори с конкуренцията, като поставя новите и с гарантиран рейтинг предавания на гърба на фаворитите в другите телевизии. Например „Стани богат“ на гърба на новините по частните телевизии. Или пък „Шоуто на Греъм Нортън“ срещу новините в неделя. Това задължава и шефовете на частните телевизии да реагират. Например Би Ти Ви да „скрие“ аматьорското шоу „Мармалад”, да даде свобода на Карбовски да разшири тематиката си, да смени жълтото „Папараци” с по-достойно за фирмата забавление.
