Искам да прославя нашия Господ! Искам да ви разкажа за чудесата, които Той извърши в моя живот! Слава на великото Му Име от сега и до вечни векове! Велик Си ти Господи, Чудеса извършваш Господи, няма подобен на Теб! Слава вечна Слава на Всемогъщото Ти Име!
Казвам се Виктория Николова родена в София. Омъжих се на 22 г. и не можах да забременея пет години. През първите 2-3 г. не отдавах толкова голямо значение, но след като времето минаваше, а нищо не се случваше, започнах да се притеснявам и да плача. Да ходя по лекари и изследвания и така стигнах до майчин дом – мед. академия в София. Там ми направиха цветна снимка за проходимостта на тръбите и много други изследвания, както на мен така и на съпруга ми. След това се прибрахме в къщи без да знам причината, поради която не можех да забременея. След няколко дни започнаха силни болки ниско в корема и постъпих в болницата в Дупница. Там ми поставиха диагнозата перитонит и започнаха да ме готвят за операция, като ми поставиха лед на корема. Аз от мъничка бях слушала от Баща ми, че има Бог, вярвах че има, но тогава нито имахме Библия – знаете как беше по комунистическо време. По-късно майка ми повярва, започна да ходи в Евангелска църква и да ни говори на всички вкъщи, но кой слушаше, а и аз вече бях омъжена и не живеех с тях по това време.
Въпреки това майка ми не спираше да се моли за нас. Даде ми Новия Завет, но аз не четях. И така, до онзи момент, в който трябваше да ме оперират и да се сбогувам с мисълта да стана някога майка. Благодаря на милостивия Бог, че тогава въпреки, че аз не Го търсех, не четях Словото Му, не се молех, Той не ме изостави и не позволи да ме осакатят на операционната маса, но вложи любов и милост на един от лекарите и той дойде при мен и ми каза, че не е съгласен с тази диагноза, че ще ми даде всички изследвания и да заминавам по София. Да не позволявам да ме оперират. Така и направих. Милостивият Бог ме заведе в трета градска болница, вложи мъдрост и знание в лекаря, който ме прие, и след лапероскопия се установи, че при цветната снимка ми бяха разкъсали матката от вътре и затова имах толкова силни болки. Дори не се налoжи операция. И така, под водителството на премъдрия и милостив Бог, бях излекувана и изписана. Преди да си тръгна лекарят ми каза, че няма никаква причина да нямам деца, просто трябва да се успокоя и да чакам.
Така се върнах у дома. Времето минаваше, но пак нищо не се случваше. Започнах да си мисля, че щом не мога да родя, ще си вземем едно детенце, знаете.. осиновяване.. Измина година и аз вече не се надявах, спрях да мисля за това. През тази година, вследствие от разкъсването на матката, се появиха и аномалии в цикъла. Имах прескачания на месеци и преминах през лечение за стабилизиране на цикъла. Бях свикнала понякога да закъснявам, но се получи едно голямо закъснение и аз отидох на лекар, защото се изплаших, че пак нещо не съм наред. След като ме прегледа на видеозона, лекарят се усмихна и каза, че ще имам бебе, даже ми честитеше, но аз не вярвах и го карах да види пак, казвах, че не е възможно. Тогава не знаех, че за Бога няма нищо невъзможно, слава на Името Му. И така, според богатството на Неговата безгранична милост, Бог се смили над мен и ми даде тази дългоочаквана бременност. Но дори и не подозирах през още колко трябваше да премина. Освен Един Любящ Бог, съществува и един враг, който ни мрази и иска да ни навреди.
Аз тогава тези неща не ги знаех, все още не бях приела Господа Исуса Христа в сърцето си, все още стоях далеч от Бога, но благодаря за Неговата милост и за молитвите на майка ми! Карах трудна бременност, щом дойдеше датата за цикъла аз започвах да кървя, до 7-ми месец. Почти я изкарах в болницата. На 7.5 месец ми се спука мехура, изтекоха водите и след седмица родих. Родих в 8 м. и бебето се роди 980 гр. Всички казаха да не го считам за раждане, а за аборт, защото това бебе няма да живее. Те всички говореха, че синът ми няма да живее, но те говореха по човешки, не знаеха, че Бог му беше дал дни и живот. Благодаря за това на милостивия и всемогъщ Бог, който чу усърдните молитви на майка ми и отговори, като и даде сън, в който й показа детето. В съня си майка ми е държала ръката си отворена и изведнъж на дланта й каца едно момченце и й казва весело – здравей бабо, аз съм детето. Майка ми дойде, за да ми каже това, за да не се притеснявам, защото Бог му е дал дни и живот и никой не може да му ги отнеме.
Но на мен вече слава на Бога, Той ми беше изпълнил сърцето с такъв мир и покой, че аз се ужасявах от себе си, че немога дори да заплача за това дете, което чаках толкова дълго. Сега след като се връщам назад, осъзнавам, че това беше Неговият Божествен мир, слава на Името Му. Десет дни не го записаха. Водеше се нулево или несъществуващо бебе, но след десетия ден нямаше вече как, трябваше да го запишат. Петдесет и три дни бяхме в родилното, докато стана 2.5 кг. Преливаха му постоянно кръвна плазма и се разболя. Казаха, че е вирусна инфекция, но е добре и ни изписаха с три хернии. Сутринта се прибрахме у дома, но вечерта вдигна висока температура и вечерта постъпихме в детско отделение. Десетина дни му правиха инжекции, но вместо да се подобрява, детето ставаше все по- зле. Отделиха ни в специален бокс и аз виждах, че и те вече не знаеха какво да правят. Тогава отидох при завеждащия лекар и настоях да ме изпратят в София с детето. Той каза, че е много зле и няма да издържи пътуването, затова ще извикат професор от детска белодробна клиника в София.
Аз бях много уплашена и отчаяна. Пред очите ми гаснеше живота на сина ми и аз не можех с нищо да му помогна, гледах безжизненото му вече телце. Не искаше да яде, дори очичките не си отваряше. Просто си лежеше там със системи в главичката, и за да разбера дали диша си мокрех пръста и го поставях под нослето му. Сърцето ми се късаше, като го гледах. Чаках професора и цялата си надежда бях положила в него. Той дойде, чакахме отвън в агония да свърши прегледа и да ни извика. Когато ни извика и го погледнах веднага разбрах, че нещата не са добре, но никак не бях подготвена за това, което ми каза. Той каза, че трябва да се подготвим психически за най-лошото. На детето е била включена най-тежката артилерия на медицината и повече нищо не може да се направи. Каза още, че са му предали, че аз настоявам детето да бъде преместено в София, но първо детето няма да издържи пътуването, а и да го издържи, там нищо повече от това не могат да направят. Повече нищо не чувах, ушите ми започнаха да звънят и аз почти се свлякох на пода. Съпругът ми ме изкара навън.
Не знам как съм слязла три етажа, опомних се отвън на една пейка. И тогава издигнах очите си и вика си към Бога, покрай мен минаваха хора, но аз дори не ги забелязвах, почувствах как сърцето ми се отвори и буквално изревах към Господа. Казах Му: Господи, Ти знаеш колко години плаках за това дете и аз Ти благодаря, че ми го подари веднъж, когато всички го бяха отписали, благодаря ти, че ми позволи да му се порадвам за малко време и сега, Господи, аз не мога да направя нищо. Ти ми го даде и Ти ще си го вземеш. Да бъде Твоята воля. И след това сърцето ми се изпълни с невероятен мир, Слава на Великия и Милостивия Бог! Тогава се качих в бокса при сина ми. Исках да бъда с него до края. Седнах и просто го гледах, нямах мисли в главата нито вече болка в сърцето. Не зная колко време съм седяла така гледайки го, часове ли бяха или минути, времето сякаш беше спряло. В един момент видях как си отваря очичките, а след това започна да си върти главичката и устичката.
Така както правят бебетата, когато искат да ядат, а когато не намери нищо взе да плаче. Гледах го удивена и не можех да реагирам веднага. Нямах какво друго да му дам и му дадох водичка. След това помолих в кухнята за малко мляко, от притесненията млякото ми беше спряло. Всички бяха учудени и дойдоха да го видят, как така това бебе което от известно време не ядеше, не пиеше, и което професора категорично беше отписал, сега искаше да яде и плачеше. Но Слава на Всемогъщия и Милостив Бог, Той го изцели напълно съвършено и за втори път го изтръгна от лапите на смъртта. Слава! Алелуя! Професорът и завеждащият лекар си бяха отишли, но на сутринта той дойде тичайки да види дали това, което са му казали, отговаря на истината. Когато отвори вратата той остана на вратата за един миг невярващ на това, което виждаше.. Слава на Бога, той видя едно жизнено и напълно здраво бебе, пълно със сила и енергия, сякаш на носа си промърмори; „не може да бъде, това е чудо“ и си излезе.
Три дни му правиха изследвания и след това ни изписаха. Благодаря на моя Бог за неговата огромна милост и любов! След това когато синът ми стана на три месеца го оперираха по спешност в Пирогов от херниите, който получи в родилното, но рецидивира от едната страна и на шест месеца го оперираха пак. Милостивия Бог беше винаги с него и с мен, никога не ни изостави, никога не ни забрави, Слава на Името Му. А аз приех Господ Исус с цялото си сърце за мой Господ и Спасител, след това взех водно кръщение и в огромната си милост Господ ме кръсти и в Святия Дух. Благодаря ти Господи за незаслужената милост! Бог спаси живота на сина ми три пъти за три месеца, при раждането, когато всички го отписаха, след това при това тежко боледуване, дори никой не можа да каже какво точно беше и пак всички го отписаха, и третият път след всичко, което премина изкара тежка двустранна операция, пак с голям риск за живота му! Благодаря ти Господи! Благодаря Ти, отдавам Ти цялата Слава в Името на Господ Исус Христос!
След две години и два месеца Бог ми подари още един син и него Бог ми го дари чрез чудеса! Бременността до 7-ми месец мина спокойно и чак тогава отидох на гинеколог. Направиха ми изследвания, гледаха ме на видеозон и казаха, че всичко е нормално и добре. На консултациите всеки път ме гледаха на видеозон, но никой не беше видял проблемът с плацентата. И така, в осмия месец получих силен кръвоизлив и ме приеха в родилното. Сложиха ме на системи и след няколко часа ме оперираха, за да извадят бебето. Плацентата беше тръгнала да излиза, а когато тя се разкъса бебето вътре остава без кислород и не може да има нормално раждане. Трябвало да направят секциото веднага, а те се забавиха с няколко часа, и така, когато са извадили бебето, то е било посиняло и не е могло да изплаче. Отново всички са го отписали, но Милостивият Бог вложил милост и любов в сърцето на един от лекарите и само той е продължил да се бори за живота му, като не е спрял да му прави интубации на сърцето и да му дава кислород.
Така Бог, използвайки ръцете на този човек, спаси живота и на втория ми син. Благодаря ти Господи Всемогъщи, вечна слава на Името Ти! Дяволът ни мрази защото Бог ни обича, и за да ни спаси след грехопадението на Адам изпрати единородния Си Син Исус Христос, за да не погине нито един, който вярва в Неговото Име, но чрез Него да има вечен живот! Благодаря Ти Господи Боже всемогъщи! Бог спаси живота на малкия ми син отново миналата година. Возил се е с една четириколка, една от гумите се е ударила в бордюра и синът ми е излетял от четириколката и паднал с голяма сила на асфалта. Лявата половина на лицето му започвайки на милиметър от сляпото му око беше смазана и обезобразена, със счупена носна кост и чене, а окото му беше пълно с кръв. Слава на Бога, Бог запази живота му, запази окото му, изцели го напълно и съвършено и сега няма дори белег! Благодаря на моя Бог за Неговата безкрайна милост и любов към мен и децата ми! Благодаря на Бога, че ми подари двама прекрасни сина, Той ги сътвори, Той ги отгледа, Той се грижи за тях всяка минута и секунда. Пази ги и ги закриля!
Благодаря Ти Господи за всичко! Благодаря Ти! Слава, чест и поклон пред Тебе Великия, Единствен Бог на небето и земята!
Двамата ми сина отидоха в Германия, за да си купи големият кола, купиха, закараха я в сервиз, за да прегледат състоянието й и си тръгнаха за България, с уверение от сервиза, че колата е в отлично състояние и може да отиде дори до Москва, ако искат. И така, пътувайки по магистралата с висока скорост, гръмва двигателя и колата се обвива с пушек. Слава на Бога, Неговата мощна ръка е с тях и Той пак спасява живота на двамата ми сина, които този път бяха заедно и не само това, но ги беше снабдил с топли дрехи, защото беше доста студено, и с храна за 3 дни. Погрижи се да ги издърпат на светло и сигурно място на една бензиностанция, където имаха и тоалетна, а и можеха да си вземат нещо топло за пиене.
Милостивият и грижовен мой Небесен Баща се беше погрижил за всичко до последната подробност, Слава на Името Му. Той е знаел, че ще са нужни три дни докато отиде някой да ги натовари с колата и да се приберат от Унгария. Осигури им всичко потребно за нуждите им! Преди да си тръгнат от Германия аз и една моя сестричка се молихме Бог да благослови пътя им и да ги пази и закриля. След това се молихме и за още много други нужди и вече Му благодарихме и приключвахме молитвата, когато Бог изведнъж каза; Твоите деца са в моята ръка, Аз се грижа за тях! В онзи момент не разбрах защо Бог ми казва това, но след като разбрах какво се е случило тогава осъзнах, в огромната Си милост, че моят мил и любящ Бог ме предупреди, за да не се притеснявам и да уповавам на Него без страх. Благодаря Ти Господи! Аз наистина нямам думи, за да изразя моята благодарност към Милостивия, Всемогъщия мой Бог! Наистина Бог ме преведе през много изпитания и аз съм Му много благодарна, че никога не ме изостави, никога не ме забрави, а винаги е бил и е винаги с мен и домът ми!
